"Скъпо мое вече пораснало бебе, днес ти пиша това писмо, за да ти споделя някои свои мисли.
Знам, че ти няма да помниш как се молех за теб, докато чаках да видя двете чертички на теста за бременност. Знам, че няма да помниш и колко изплашена бях, когато получих първите контракции. Тогава единствено си повтарях: "Ще се справим!". Зная, че няма да помниш начина, по който ме погледна, когато за първи път отвори очичките си. Но аз винаги ще помня колко силно заби сърцето ми в този момент. Ще помня как прошепнах в мъничкото ти уше: "Добре дошло на света, бебче!"
Ти няма да помниш момента, в който направи сърцето ми цяло, а живота ми - напълни завършен, смислен и съвършен. Но аз ще помня точно този момент, защото точно тогава чух първия ти плач.
Ти няма да помниш колко гордо те показвах пред всички и как постоянно повтарях, че си най-сладкото и красиво същество на света. Но аз ще помня тези моменти, защото все още ме изпълват с гордост.
Със сигурност няма да помниш и всички глупави физиономии, които правеше и ме разсмиваше. Но аз никога няма да забравя тази очарователна усмивка, както и първите ти две зъбчета.
Няма да помниш вечерите, когато решех косата ти, а ти се обръщаше и ме поглеждаше с големите си очи, без да кажеш и дума. В тези моменти сърцата ни се докосваха и ставаха едно. Няма как да забравя този специален момент.
Няма да знаеш за всички пъти, в които съм си лягала след като те приспя и съм си задавала въпросите "Правя ли всичко правилно? Добра майка ли съм?". Аз ги помня и всъщност си ги задавам и до днес.
Няма да помниш и как сърцето ми се разбиваше всеки път, в който паднеш или се нараниш. Исках да поема твоята болка. Аз обаче няма как да забравя тези моменти.
Един ден няма да си спомняш и как държах миниатюрните ти крачета в дланите си и ги целувах. Аз няма как да забравя този мирис на обич.
Ти няма да помниш всички тези неща, но аз не ще ги забравя никога, дори когато станеш колкото мен. И ще съхранявам всички тези спомени на топло в сърцето си и за двама ни."
Коментари (0)
Вашият коментар