Скъпа мамо, само ако можех да говоря, щях да ти кажа толкова много неща.
Първо ще е думата “благодаря”.
Благодаря ти, че ме роди! Че ми даде живот и бъдеще на тази Земя!
Да живея в топлата ти утроба през последните девет месеца, да ме обгръщаш и успокояваш, бе прекрасно.
Благодаря ти, че израснах вътре в теб. Беше толкова приятно, че когато се появих на бял свят, се почувствах уплашено.
Страхувах се, че повече не чувам как сърцето ти бие. Чувствах се изгубено!
Но после ме сложиха на гръдта ти и спрях да плача. Усетих познатата топлина - най-хубавото място на света!
Намирах утеха само когато ме държеше здраво в прегръдките си.
Лекарите и медицинските сестри се грижеха за мен след раждането ми. Те ми се усмихваха и ми говореха, за да успокоят плача ми, но аз се оглеждах наоколо, търсейки само теб.
Знаех, че дори и без да съм те виждало преди, мога да разпозная аромата ти сред всички други на света.
Стана точно така!
Веднага щом лекарите ме дадоха на теб, се почувствах като у дома.
Този момент бе вълшебен, защото най-накрая успях да видя лицето ти, което само си представях толкова месеци подред.
Първият път, когато те зърнах, ти ми предаде такова спокойствие.
Никога няма да забравя как ме погледна, макар че аз едва можех да отворя очичките си.
Веднага щом те видях, след като се родих, разбрах, че винаги мога да разчитам на теб.
Животът, който ме очакваше, бе пред мен, но знаех, че ти никога нямаше да ме оставиш по време на моето пътуване в света.
Изминаха няколко седмици, а ти продължаваш да ме уверяваш, че наистина искаш да се грижиш за мен. Ставаше все по-добра и прекрасна майка.
Знам, че много пъти ти беше трудно и тепърва се учеше на някои неща.
Благодаря за всичко, което правиш.
Благодаря за твоите ласки, които ми вдъхват смелост и увереност. Благодаря, че се отказа от своето лично пространство, приятели, любимите си сериали…от времето само за себе си.
Благодаря ти, че винаги тичаш при мен, когато имам нужда от нещо и ти благодаря, защото, въпреки че често си изтощена, никога не си твърде уморена, за да ми дадеш усмивка.
Добре, понякога може би наистина си на ръба на силите си и аз го виждам. Но нямам друг начин да ти покажа нуждата си от теб, освен да плача.
Но не го правя нарочно, повярвай ми.
Ако плача с часове всеки ден, това е само защото не знам друг начин да изразя себе си.
Ако предпочитам да спя до теб, вместо в люлката, това е защото чувствам защита, когато съм до теб.
Кой би могъл да ме нарани с теб до мен?
Съжалявам, но аз просто не мога без ръцете ти. Те ми напомнят, че винаги ще имам сигурно убежище, в което да намеря закрила.
Съжалявам, ако се събуждам през нощта от глад, защото ми никнат зъбки или просто защото вече не ми се спи и искам да прекарам всеки момент с теб.
Съжалявам, че не мога да се преобличам само.
Съжалявам, защото знам, че съм ангажимент, който ти коства много.
Знам, че понякога си мислиш, че не можеш да издържаш повече. И може би искаш да се наспиш, да хапнеш или просто да се разходиш сама, без да се страхуваш, че всеки момент ще избухна в сълзи.
Знам, че животът ти се промени доста, откакто съм наоколо.
Правиш всичко, за да маскираш умората си.
Правиш всичко, без да ми показваш колко ти коства.
И си толкова красива във всеки един от тези моменти.
Макар да си загубила част от
Винаги ме поставяш пред себе си.
И може би сега дори не го осъзнаваш: но всяка твоя жертва ще бъде възнаградена.
Защото любовта никога не се губи и само тези, които сеят в болка, ще пожънат в радост.
Нямам търпение да ти покажа плода на твоя труд да ме обичаш безусловно до края на живота си. Както и аз теб.
С любов,
твоето бебе
Коментари (0)
Вашият коментар