Има ли риск за бременните при лечение на хашимото?

Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Тиреоидитът на Хашимото е хронично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което има различни форми и стадии. В случаите, при които функцията на жлезата е повишена (хашитоксикоза), се провежда лечение с тиреостатици, целящо нормализиране на всички хормонални показатели. Обаче ако тиреостимулиращият хормон (ТСХ) в кръвта остане нисък, ефектът от лечението е непълен и рискът за обостряне е относително висок дори когато останалите два хормона (Т3 и Т4) и стойностите на тиреоидните антитела са нормални. Това изисква увеличаване дозата на тиреостатика и отстраняване на всички рискови фактори (тютюнопушене, инфекции, стрес, повишен прием на йод). Спиране на лечението се обсъжда най-рано 3 месеца след нормализиране на ТСХ.

През първите 3 месеца от бременността тиреостатици не трябва да се приемат, тъй като биха могли да увредят новоформиращата се щитовидна жлеза на плода. През втория и третия триместър същите могат да се дават в случай че настъпи обостряне на заболяването, изявено с повишаване на Т3 и/или Т4. Ако последните са нормални и липсва съответна симптоматика, ниският ТСХ сам по себе си не е индикация за включване на тиреостатично лечение или промяна в дозата.

Контролите на хормоналните показатели трябва да се правят средно през 2 месеца до края на бременността. Такива са необходими и през първите 6 месеца след раждането поради повишен риск за обостряне на автоимунния процес с изява на следродов хипер- или хипотиреоидизъм. Тъй като тиреостатиците, както и тиреоидните хормони преминават в майчината кърма, включването на съответно лечение изисква прекратяване на кърменето.

Новороденото подлежи на хормонален контрол още в първите дни след раждането, което се провежда в рамките на програмата за неонатален скриниг за тиреоидни нарушения.