Винаги, когато кажа на хората, че искам да осиновя дете с аутизъм, получавам налудничави и съжаляващи ме погледи. Повечето от тях ми казват, че съм прекалено наивна и ще променя мисленето си, когато стана по-възрастна и видя повече от света. Иска ми се да вярвам, че грешат.
Има толкова много неща, които обичам в живота си, но една от най-големите ми страсти е да работя с деца с аутизъм. Правя това през последните две години - като допълнителна работа извън заниманията ми в университета. И това промени света ми. Има нещо много специално в това да работиш с някого, който вижда света по по-различен начин от този, по който го виждаш ти. Това те кара да го заобичваш все повече и повече.
Помня, когато работих с първото дете - бе истинска катастрофа. Нямах абсолютно никаква идея какво правя. Имах усещането, че го обучавам по грешния начин. Чувствах се сякаш не мога да се свържа с тези деца. Помня, че си мислех: "Трябва само да приключа този семестър и спирам с работата". В момента се смея на това.
Миналото лято ме помолиха да се върна обратно и да работя с децата. Направих го, защото имах спешна нужда от работа. И благодаря на бог за втория шанс, който получих, за да се влюбя. Бях назначена да се грижа отново за същото дете от първия път. Това бе най-голямата благословия, която съм получавала. Не знам какво се случи или какво се промени, но то преобърна целия ми живот. Обичам да се грижа за него по толкова много причини. То сграбчва ръцете ми без причина и ги държи просто така или пък се смее за причина, която аз не разбирам. За момента, в който научи името ми за първи път и ми каза чао. За начина, по който ми дава най-хубавите прегръдки. Това бе моментът, в който разбрах, че искам да осиновя дете с аутизъм.
Искам да осиновя дете, което да отгледам. Искам да виждам как очите му се уголемяват всеки път, в който му подаря нова играчка. Искам да сграбчва лицето ми и да го доближава до своето и всичко това да се случва просто, защото това е единственият начин, по който може да изразява любов.
Аз ще обичам това дете. Искам светът ми да бъде осветен от него всеки ден. Искам да обичам дете с аутизъм.
Автор: Наба Кан
Коментари (0)
Вашият коментар