За онези мънички крачета, които оставиха най-голяма следа в сърцето ми. За онова малко човече, което ми напомня за себе си всеки ден чрез най-сладките ритничета.
Зная, че в момента няма как да си до мен, но те усещам тук - в коремчето си. Съвсем скоро ще мога да те прегърна и да ти изпея първата песничка за лека нощ.
Знам, че усещаш колко много те обичам. Когато си легна вечер, често изпадам в мисли и мечтая как ли ще изглежда усмивката ти и мъничкото ти личице.
Знам, че ще бъдеш най-сладкото бебе. Моето. Питам се какъв ли цвят очички ще имаш. Дали ще си с много коса или пък не. Каквото и да си - знам, че ще те обичам повече от себе си.
Знам, че ти също вече ме обичаш. Когато се видим, това ще е любов от пръв поглед. Срещата с теб ще бъде съдбоносна.
Знаеш ли, твоите малки ритничета ми дават сила и щастие всеки следващ ден. Затова сега нямам търпение да заспя, за да стане по-бързо утре и да ги усетя отново. Те ме карат да се чувствам жива.
Надявам се да можеш да чуеш думите ми, за да се чувстваш спокойно в коремчето, знаейки колко много те обича твоята мама.
Коментари (0)
Вашият коментар