Когато те донесох на ръце в дома ни, завари по-голямата ти сестра да ни чака, стискайки здраво в ръчичката си млечен шоколад. Искаше да го даде на теб, без да знае, че още нямаш зъбки. Стремеше се просто да те зарадва, но не успя. Ти не преставаше да плачеш...
Знам, че се опитваше да подражаваш на кака си. Искаше да се обличаш като нея, да ядеш от същата порция и да правите нещата заедно. Е, неведнъж изяде кюфте от кал и се оказа жертвата в на пръв поглед невинните ви игри. Съжалявам, че не успях да ви надзиравам постоянно, но така се сближихте. Не можехте да издържите и ден, без да започнете поредната си щуротия, от която да се появи още един бял косъм на главата ми.
Моля те, прости ми, че те превърнах в мой фаворит. Знам, че не трябва да имам любимци, но ти беше толкова крехка, че не исках да те наранят. Затова и рядко те наказвах, макар и сега да осъзнавам, че си имала вина, колкото тази на сестра си. Съжалявам, че износваше старите й дрехи и обувки. Знам, че искаше да имаш свои...
Не ти обръщах толкова внимание. Не трепрех всеки път, когато вдигнеше температура, защото вече го бях преживяла, но това не означава, че те обичах по-малко. Напротив, не исках да те натоварвам с излишни притеснения.
Никога не съжалих, че имам втора рожба и се надявам да си получила всичко, от което си се нуждаела, а кой знае, скоро може и ти да станеш кака...
Коментари (0)
Вашият коментар