"Засега няма сериозен проблем със зрението на Денис. Детето ни е с вродена аниридия - рядко генетично заболяване, но това няма да му пречи да вижда. Задължително е обаче да се проследява дали няма да развие вторичните заболявания катаракта и глаукома", казва бащата на едногодишното момченце Феим Феим.
Родителите на едногодишния Денис - Нурел и Феим са незрящи, но "светлината" в живота им е малкия им син, роден на 15 август - Голяма Богородица, 2017 г. От няколко дни семейството е в нов дом - апартамент, предоставен им от община Благоевград. Досега родителите и бебето живееха в стая в студентско общежитие, защото бащата е четвъртокурсник по право в ЮЗУ "Н. Рилски".
След раждането на малкия Денис, студентската стая отесня, а условията за живот на тримата вече станаха доста тежки. Цяла година родителите се опитваха да наместят в стаята детско креватче, количка, дрешки, чували с памперси и куп други необходими за детето неща.
След като кметът Атанас Камбитов предостави на семейството общинско жилище, строителна фирма се зае да го ремонтира основно. За доброто дело, управителят на фирмата Красимир Христов бе сред наградените в акцията на "24 часа" "Достойните българи". Когато майсторите си тръгнаха, се включиха пък няколко фирми по обзавеждането. Едната от тях дари красиви и удобни мебели за спалня, хол и кухня. Друга направи банята, пригодена така, че да е удобно на родителите да къпят малкото бебенце. Три климатика от най-висок клас подари друга фирма за бяла техника. Подарък са и готварските уреди в кухнята, голям хладилник и пералня. Вътрешните и външната врата пък са изработени от фирма, която направила сериозна отстъпка в цената.
"Електротехникът, който дойде да оправи мрежата разбра за проблема на Денис и ни посъветва как за затъмним стаите, така че да не е силна светлината. Сложи ни 5-ватови крушки, а никъде нямаме поставени стъкла, за да не блести светлината и да няма отражения. Вероятно ще се наложи да сложим и специално фолио на прозорците", обясни таткото.
Отново дарители от цялата страна и чужбина изпратиха проходилка, детско креватче, специална масичка за хранене, кош за игра и други интересни уреди за забавление на Денис. Телевизорът, също подарен от добри хора, е малък, а екранът му е със специално фолио.
"Благодарим на кмета на общината д-р Атанас Камбитов, на фирмите, които ни помогнаха и на многото хора от страната и чужбина, които също ни правеха дарения. Доволни сме, че вече имаме, не просто нормални, а отлични условия за живот", казва бащата Феим. При ремонта майсторите се съобразили с всички изисквания на незрящото семейство, така че домът да бъде удобен за техния живот. За бащата студент има дори и оформен кът с бюро и президентски стол, както той се шегува, където да се подготвя за лекциите по право.
Малкият Денис вече прави първи стъпки с помощта на татко си, а в широкия апартамент ще има вече достатъчно място, за да си играе. "Денис е много игрив и послушен. Рядко се случва да заплаче - само, когато е гладен или е напълнил памперса. Иска непрекъснато да си играем, а сега, откакто прави първи стъпки, буквално тича, като го държа да ръцете", не крие радостта си бащата.
Заради рядката диагноза аниридия /липса на ирис/, се налага по три пъти на ден да му поставят специални капки за очи, т. нар. изкуствени сълзи. Силната светлина му пречи и това налага да носи слъчеви очила. Поставят му ги, когато излиза навън. Бебешките обаче, които също са били дарени от оптичен магазин, вече са му малки и вероятно ще се налага да се купуват нови. Струват около 200 евро и се внасят от чужбина. "Аниридията не се лекува и е много рядко срещано заболяване. Още в първите месеци след раждането, падиатърката ни се усъмни, че има някакъв проблем. След това в Детската очна клиника на Александровска болница поставиха диагнозата. След около 2 месеца ще трябва отново да отидем на преглед. По-късно, когато Денис започне да говори, ще е обстойният преглед. Тогава ще трябва сам да каже какво вижда, за да се разбере дали има някакво увреждане на зрението. Тогава ще стане ясно окончателно дали ще носи очила с диоптер или слънцезащитни", обяснява Феим. Надява се да няма някакъв проблем. Оптимист е, защото Денис вижда интересни предмети и играчки около себе си, заглежда се и посяга към тях. Имало вариант да се направи операция с имплантиране на ирис, но шансът да е успешна е 50 на 50%. Имало опасност да загуби и сегашното си зрение. Заради това родителите не мислят за подобен вариант. "По-добре е така. Д-р Велева от Александровска болница ни каза, че трябва да сме спокойни, защото имало случаи по-зле от нашия", допълва таткото, който е проучил и малкото литература за рядката болест. Задължително е обаче да се следи дали няма да се появят вторични заболявания като глаукома или катаракта.
"Моля се най вече всички да бъдем здрави. Трудности има, но те са за тези, които нямат воля да ги преодоляват. Ние се борим и успяваме", казва Феим.
След година и половина ще завърши право и мечтата му е да си намери подходяща работа. През лятото е бил на стаж в правния отдел на община Благоевград, след това в съда и прокуратурата. Доволен е от наученото, защото е видял в реална среда как се защитават в съдебна зала издадени административни актове. Феим се старае да не пропуска лекции, защото иска да стане истински юрист, а не такъв, само с диплома. Дори казва, че да учиш право е по-трудно от грижите за малкия. И действително той се справя перфектно. Къпе го сам, защото коритото с вода е истинската радост за бебето. Денис изразява бурно задоволството си във водата и трябва здрава мъжка ръка, за да го задържи.
Засега майката Нурел ще се грижи за бебето, а за професионална реализация ще мисли след време. Завършила е лингвистика с английски и руски, и магистратура журналистика.
Родителите не се оплакват и са заредени с енергия да продължат битката с трудностите в живота. На първо време, сега ще трябва да свикнат с голямото пространство в дома си, да "опознаят" всички мебели, да си подредят личните вещи. Нурел се пита пък дали ще си намери приятелки сред съседите в блока. Притеснява се, че ще трябва тепърва да опознае и района в кв. Еленово, защото за нея е съвсем непознат. Малко й е мъчно, че напуска тясната стая в студентското общежитие, където е свикнала с останалите студенти и хората в бившия й вече квартал.
Коментари (0)
Вашият коментар