В 21 век е малко възможно да видиш деца, играещи си на ластик и криеница пред блока. За сметка на това обаче малчуганите, държащи таблет или смартфон в ръка стремглаво се увеличават.
А възрастта, в която за първи път хващат дигитално устройство - намалява. Вие, като родител, може би искате да предпазите детето си от пристратяването към игрите в телефона. Но как да го направите, след като повечето му връстници имат личен профил във фейсбук още на 7 годинки? Истината е, че няма как го предпазите напълно, защото средата, в която расте има ключова роля. И какъвто и личен пример да давате, в един момент вашето малко момиченце или момченце ще се почувства притиснато или различно, когато не се вписва в общоприетото за "модерно". Няма защо да се заблужваме - детето ще има досег със смартфон и компютър. Има обаче някои неща, с които да направим пребиваването в социалните мрежи по-безопасно и приемливо.
"Чатът не заменя реалното общуване. Живей живота си в реално време, а не във виртуално."
Ваш ангажимент е да наложите контрол и график за използване на дигиталните устройства. Съставете план, според който то да има право на 1 час използване на ден или пък 2-3 пъти седмично. Ако трябва залепете графика в стаята му и не се чувствайте виновни, че му отнемате дори и принудително смартофона от ръцете. Има куп други полезни неща, които малчуганът може да прави, докато скучае и вече е свършил писането на домашните. Говорете с него, че е далеч по-разумно да замени игрите на екрана с увлекателна книжка според възрастта му. И не, не си мислете, че ще ви откаже. Всичко е въпрос на изграждане на навик.
"Комуникацията с непознати в интернет е опасна."
Детето трябва да знае, че комуникацията и срещите с непознати хора в социалните мрежи е абсолютно неприемлива и дори опасна. Няма нищо нередно в това и вие от време на време да хвърляте по едно око над това какво се случва в профила му или във вайбър. Дори е препоръчително да го правите, защото децата в подрастваща възраст са изключително наивни. В никакъв случай не приемайте това за нахлуване в личното пространство, а просто като мярка за безопасност.
"Когато изпратиш снимка или съобщение, те повече никога не са лични."
Детето ви трябва да знае, че щом изпрати съдържание дори и на свой приятел, тези данни повече никога не остават лични. Също така е напълно възможно в някакъв етап те да бъдат използвани с лоша цел и от познати, и от непознати. Същото се отнася и за снимките, които качва във фейсбук. "В социалните мрежи животът на всеки изглежда по-хубав, отколкото е." Колкото по-късно се сдобие детето ви с личен профил в социалните мрежи, толкова по-добре. Опитайте се да отложите този процес възможно най-дълго във времето. Една от основните цели на фейбсук е да вменява чувство за малоценност. Само погледнете новините на стената си. Всичко изглежда толкова розово, а сякаш само във вашия живот нещо не е наред.
Сега си представете как вашето дете или тийнейджър вижда снимка на новия смартфон на своя съученчка или пък пътешествие. В този момент чисто подсъзнателно се появява желанието "да отвърнем на удара" и да докажем, че нашият живот е не по-малко лъскав и добър. Така целта на фейсбук е постигната. Генерира се едно постоянно съдържание, целящо изтъкване и себедоказване. Може и да ви се стори крайно, но се замислете дали наистина няма нещо вярно в тези думи. Искате ли детето ви да бъде част от това? Да, то може и да не изпита чувство за малоценност, но каква е гаранцията, че това няма да се случи на някакъв етап. А и е излишно да споменаваме до какви караници с родителите може да доведе това детето да поиска нещо, което е видяло в околните.
"Никога не споделяй нещо, когато си разстроен/а".
Никой не казва нещо хубаво, когато се чувства зле. Говорете на тази тема с тийнейджъра. Обяснете му, че не е никак добра идея да споделя каквото и да било, когато се чувства тъжно поради каквато и да била причина. Достатъчно е да дойде при вас и да поговорите. Нека вие сте "стената", на която да излее всяка своя емоция. Да, понякога той може да изпита илюзорно чувство на съпричастност от онези 50 лайка, но знае ликолко от тези хора всъщност тайно не се радват на тъгата му? Със сигурност не. Затова вие сте там да му дадете най-ценните уроци и неслучайно сте избрани за родител на именно това дете.
Коментари (0)
Вашият коментар