До моето бебе: знаеш ли, че...

Здравей, мое прелестно ангелче. 

Знаеш ли, че нямах търпение да те видя на живо. Броях все оставащ ден до първата ни среща, когато щях да те държа в прегръдката си.

Знаеш ли колко развълнувана бях, че ми предстои да те видя? Представях си мъничкото ти тяло, ангелско личице и меки бузки.

Знаеш ли, че когато това се случи, не можех да откъсна с часове поглед от теб. Не можех да повярвам, че моето тяло е създало толкова съвършено.

Знаеш ли, че преди да се появиш, честичко си фантазирах как ли ще изглеждаш. Дали ще имаш моите очи, или тези на татко си. Каква ще бъда косичката ти, кое носле ще вземеш.

Знаеш ли, че всъщност ти се оказа по-сладко и хубаво бебе, отколкото някога съм си представяла, че е възможно? Ти си най-красивото бебе - моето бебе, нашето бебе.

Знаеш ли, че едва когато станах майка, осъзнах истинската стойност на живота. Защото ти си не просто продължение на живота, а неговият смисъл.

Знаеш ли, че ме промени към по-добро? Твоето ангелско лице ме направи по-спокойна, по-усмихната, по-смирена.

Знаеш ли, че макар да сме имали много безсънни нощи заедно, не съжалявам за нито една от тях. Пазя тези съкровени мигове в малките часове на топло в сърцето си.

Знаеш ли, че когато вдигнеше температура или плачеше дълго, коремът ми се свиваше на топка, защото нямах опит. Питах се достатъчно добра ли съм за теб. Но ти ме научи как да бъда най-добрата майка.

Знаеш ли, че преди да те държа в ръцете си, аз всъщност никога не съм живяла истински? Защото ти си най-истинското нещо в моя живот.

Вечно обичаща те,

твоя мама