Хрумвало ли ти е, че дори в стриите и целулита има нещо, което носи мир? Карат те да се погледнеш в огледалото и най-после да се видиш такава, каквато си – човек.
Ти не си модел от корица и не би трябвало да бъдеш, защото перфектното се крие зад натуралното излъчване. Ти не си фотошопирана инстаграм „звезда“. И не би трябвало да бъдеш. Може би, откакто се помниш, често си се борила със своята същност. И още по-често си намирала в себе си недостатъци. Малки неща, но каращи те да се чувстваш като в клетка. Колко пъти си мислела на ум: „Когато сваля още няколко килограма, ще бъда доволна и щастлива“ или „Ако нямах тези сенки под очите, щях да бъда по-уверена“. Сякаш от всички тези нови „цели“ зависи да излезеш на свобода. Да постигнеш мир със себе си. Спри да си повтаряш, че това, което виждаш в огледалото, не е правилното. Това каква си и коя си не зависи от стереотипите навън, а от теб самата.
Съвременният свят е устроен така, че да ни кара да мразим себе си. Защото всичко е една индустрия и порочен кръг. От лъскавите снимки във фейсбук, на които не виждаме колко пъти са изтънявани бедрата чрез различни програми, до филърите в устните и скулите и килограмите чужда коса на главата. Филтри, тежка обработка, мумифициране. Това е бизнес.
Мила моя, красотата в 21 век не се крие в клонингите, а в това да си себе си. Да имаш смелостта да останеш естествена. Защото това е много по-рядко срещано. Може би си мислиш, че си обикновена и не достатъчно „излъскана“. Но точно там е красотата ти. В това, че си обикновена жена. А в днешно време обикновената жена е изящен дефицит.
Ти не си жената от огледалото. Ти си жената извън огледалото, която е достатъчно добра. Да, има и някои лоши дни, в които просто не се чувстваш във форма. Мислиш, че си дебела или нямаш достатъчно стегнати гърди. Ще ти се иска да имаш различна форма на носа или по-плътни устни. Но това чувство не е необходимо. То не е искрено, а само спомен. От онзи момент, когато твоя съученичка те нарече грозна. Когато момчето, по което си падаше като тийнейджърка, не те забеляза.
Чуваме отвсякъде как трябва да сме слаби, с перфектна коса, гладка кожа и съвършен грим. Чуваме как трябва да заличим фините линии около очите с помощта на спринцовка или как формата на веждите ни не е перфектна. Медиите, познатите и непознатите – няма значение от кого го чуваме. Има значение само, че тези думи бавно и сигурно взимат превес над целия ни живот. Пръскаме стотици левове за грим, стилизанти, серуми и отслабващи процедури. Лишаваме се дори от някои простички удоволствия в живота – като парче торта в неделя. Само и само да се напъхаме в обществения модел за съвършено.
Оценяваме себе си според въображаем и невъзможен стандарт. Можеш да бъдеш 50 или 70 килограма. Можеш да бъдеш размер XS или XL. Няма значение! Познавам много жени, които водят война с онази в огледалото. Аз също съм била от тях. Но красотата не се крие в огледалото. Красотата е в това какъв човек си, какви са твоите мечти и постижения, каква майка си и колко топло е сърцето си.
Красотата е в това да обичаш себе си такава, каквато си. Защото една жена, която има куп „недостатъци“, но обича себе си, е в пъти по-привлекателна от всяка друга. Ти си…по-прекрасна, отколкото мислиш. По-съвършена, отколкото предполагаш и по-истинска, отколкото смяташ. Защото ти не приличаш на никоя друга. Ти не си клонинг. Не си направена по калъп. Точно затова ти си уникална – защото си обикновена. С всяка гънка по тялото си, която не харесваш, с устните, които са далеч от сочни и с твоите си мигли дори. Ти си перфектна.
Коментари (0)
Вашият коментар