Онзи ден, в който те родих, сърцето ми стана цяло...

Щом станах майка, осъзнах какво точно е имала предвид моята собствена майка, казвайки ми, че ще разбера обичта й, едва щом стана родител.

Щом станах майка, осъзнах на каква силна любов съм способна. Разбрах, че всички емоции, които съм имала до този момент, са нищо в сравнение с чувството, което изпитах, когато видях за първи път своето бебе.

Щом станах майка, осъзнах колко грижовна мога да бъда. Разбрах какво означава целият ти свят да се свежда до това дали едно малко създадение е нахранено, облечено и се чувства добре.

Щом станах майка, осъзнах какво означава да не можеш да мигнеш от притеснение, защото детето ти е болно. Разбрах, че само видът на плачещото ми бебе е способен да ми причини болка и едновременно безсилие.

Щом станах майка, осъзнах как изглежда най-красивата усмивка на света. Разбрах, че всъщност в нея няма нито един зъб, но е все така очарователна.

Щом станах майка, осъзнах, че мога да те целувам безкрайно. Разбрах, че няма как да устоя на вида на малките ти крачета, ръчички и бебешки гънки.

Щом станах майка, осъзнах, че дори досега да съм имала най-хубавите парфюми, нищо не може да се сравни с твоя бебешки аромат.

Щом станах майка, осъзнах колко търпелива мога да бъда. Разбрах, че имам способността да повтарям едно и също нещо по сто пъти, без да се ядосам.

Щом станах майка, осъзнах, че на мястото на сърцето ми вече стои нещо друго. Там вече си ти, мое дете.