Господ се е погрижил новородените бебета да са защитени от инфекциозни болести през първата година от живота си, когато тяхната собствена имунна система все още е недоизградена. Тази защита се предава по време на ембриналното развитите. Майките, които са изработили антителна защита срещу дадено заболяване, предава 3 пъти повече имуноглобулини G на детето си.
Това обясни специалистът по микробиология и имунология проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразани и паразитни болести и член на Нациоаналния оперативен щаб за противодействие на новия коронавирус.
Естественият механизъм по който антителата се предават от бременната на нейното дете е универсален и отдавна познат на науката. Затова вирусолозите се шегуват с “феноменалната” новина за родено у нас бебе с антитела срещу новия вирус, чиято майка е боледувала. По подобен начин преди време мина за сензация бебето на жена от Сингапур. В края на миналата година излезе и проучване с данни за повече новородение от боледували бременни, което бе коментирано като новина само в частта, че в конкретния случай се наблюдават антителата срещу ново за човека заболяване.
Имунният феномен обаче е много познат. Той е в основата на ваксинационните стандарти, които прпедвиждат масовите ваксини да са след 6-месечна възраст, защото дотогава децата имат известен
преотстъпен
имунитет
от майката
Проф. Кантарджиев обясни, че постигане на колективен имунитет към новата инфекция се очаква при 70-80 процента защитено население. Тази защита получават над 99,9% от боледувалите и ваксинираните. Колкото по-бързо светът добие защита, толкова по-бързо пандемията ще стихне и ще боледуват ограничен брой хора на различни места. Много малък процент от прекаралите коронавирусната болест може да се инфектират втори път, но не е изключено. Случва се и при други заболявания със склонност причинителя да създава щамове - много променени генетично патогени, или ако човекът по някаква причина не изработва защита.
Дори намаляване на антителата с времето не е сигнал за имунната безпомощност, защото освен антителен имунитет се създава и клетъчен. При нова среща с вируса организмът има време да събуди всички форми на имунната си защита, защото същинското заболяване има сравнително дълъг инкубационен перод от 7-8 дни.
Към момента няма причина да се съмняваме дали одобрените ваксини се справят и с така наречените нови щамове, първо, защото не са нови щамове, а варианти на вируса, и второ, защото беше доказано, че
кръвта на ваксинирани
хора убива и новите
мутации на вируса,
каза ученият. Според него неправилно се тълкуват и данните за странични ефекти от ваксините. При близо 2 милиона направени ваксинации са отчетени 11 по-сериозни неблагоприятни въздействия, като две трети от тях са в първите 15 минути след манипулацията, когато по изискване на производителите и регулаторните органи по леакрствените средства хората остават под няблюдение и веднага може да им бъде оказана необходимата медицинска помощ.
Професорът е оптимист, че до лятото ваксинираните българи ще са много. От една страна ще се увеличат видовете ваксини и дози на разположение, от друга, все повече хора ще са направили своя избор. За момента има резон да се отлага ваксиниране на хора с температурни състояния и признаци на някакави заболявания, но това е правило при всички ваксини. Уместно е да изчакат и хората с потисната имунна система - с трансплантирани органи, на активна оноклогична терапия, при имунни състояния, които така или иначе не са подходящи за ваксинопрофилактика. Морална отговорност на останалите е да се ваксинираме, за да създадем обществена среда, в която ще са защитени тези, които по медицински причини не могат да го направят, каза проф. Кантарджиев.
Коментари (0)
Вашият коментар