За човечето, което носих под сърцето си девет месеца

Носих те в своето тяло девет месеца. Вечер спяхме заедно и те усещах под гърдите си.

Да, ти беше там и помръдваше лекичко, за да ми напомниш, че още едно сърчице тупти в мен.

Очаквах те с трепетно вълнение. Чаках момента, в който ще целувам мънички ръчички и крачета.

Понякога плачех, защото се страхувах дали ще се справя в това да бъдa добра майка.

А друг път просто очите ми се насълзяваха от щастие за това, че те има и си толкова близо до мен.

Плаках и в мига, в който разбрах, че съм бременна с теб. Очаквах те с такова нетърпение, бебче.

Вечер не спях. Понякога, защото просто не ми беше удобно с този голям корем, а друг път, защото само мислех за теб.

Господи, толкова силно копнеех вече да те видя и да те притисна до себе си. Да видя как отваряш очички.

Дочаках го и най-накрая се появи. Когато те дадоха в ръцете ми, тялото ти беше толкова миниатюрно.

Не можех да повярвам, че съм способна да сътворя нещо толкова красиво.

Гушнах те и при допира с теб усетих най-уютната топлина. Вече знаех, че те обичам повече от всичко на света.

Тази любов не може да се сравни с нищо друго. Тя е като вечността.

Бебе / Моята история

Това писмо е за теб

Това писмо е за теб. За теб, която имаше наистина трудна седмица.  За теб, които имаш усещане, че се намираш твърде често под дъждовни облаци. За теб, която понякога се чувства невидима.

Мъничко мое, не искам да чакам още дълго...

Мъничко мое, щастие в корема ми, Не искам да чакам още дълго, докато да видя сладкото ти лице. Но знам, че трябва да съм търпелива. Не искам да чакам още дълго,

Думите, които искам да кажа на моето бебе

Здравей, мое малко човече. Здравей, мой мъничък свят!  Има толкова много неща, които искам да ти кажа. Питам се - дали ме разбираш? Гледаш ме с малките си очи, не можеш все още да говориш,

Питаш ли се дали си добра майка? Това е за теб...

Мамо, чувам те. Самообвиняваш се отново. Задаваш си въпроси. Критикуваш се. Казваш си наум: "Аз съм ужасна майка. Аз съм лоша майка." И мислиш, че си права, нали?

Мамо, в твоето коремче никога не ми е самотно

Скъпи мои родители, идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко – затова ми се радвайте! Намерете време да откриете кой съм аз,

Мъж в бащинство у дома

Когато кажа на хората, че не съпругата ми, а аз гледам детето у дома, повечето ме гледат така, сякаш би трябвало да правя нещо съвсем различно и има нещо нередно.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.