Много родители се притесняват, когато детето им се ядоса. Често гневът се възприема като нещо лошо, нежелано или като признак на лошо възпитание. В действителност това е съвсем естествена част от човешкия емоционален свят и децата я преживяват по същия начин, по който усещат радост, страх или тъга. Тя не е доказателство за липса на контрол, а сигнал, че в душата на детето се случва нещо значимо, неразбрано или несправедливо според неговото усещане.
Психологията разглежда този тип емоция като защитна реакция, която се появява, когато нещо заплашва нашите нужди, граници или чувство за сигурност. При малчуганите това може да се прояви в моменти, когато се чувстват безсилни, пренебрегнати или нечути. Малкото дете например може да избухне в плач и да тропа с крака, когато не получи желаната играчка, защото все още не може да изрази с думи разочарованието си. По-голямото дете може да реагира раздразнено, когато смята, че с него се постъпва несправедливо или когато не е уважено мнението му. В основата на тези прояви не стои каприз или инат, а дълбока потребност да бъде забелязано и прието.
За да помогнат на детето да се справи с подобни силни чувства, родителите първо трябва да осъзнаят, че те имат своята роля и значение. Потискането на раздразнението не го премахва, а само го скрива под повърхността, откъдето може да се натрупва и по-късно да се прояви като тревожност, обида или физическо напрежение. Когато детето разбере, че може да се ядосва и че няма да бъде наказано за това, то започва да изгражда по-здрава връзка със собствените си емоции. Така се учи да ги разпознава и изразява по начин, който не наранява нито него, нито околните.
Изключително важно е родителят да запази спокойствие в моментите на детско недоволство. Това не винаги е лесно, особено когато ситуацията е напрегната или се случва на публично място. В тези мигове обаче именно възрастният трябва да бъде опората, която не потъва в емоцията, а я приема като част от процеса на израстване. Спокойното присъствие и разбирането изпращат посланието: „Твоите чувства са важни и аз съм тук, за да ти помогна да ги разбереш." Това е много по-силно от всяка забележка или наказание.
Детето има нужда да научи, че силните емоции могат да се изразяват по различни начини. Може да говори за това, което го е разстроило, да рисува, да тича навън, да стисне възглавница или просто да си поеме дълбоко въздух. Когато родителят показва спокойни начини за освобождаване на напрежението, детето постепенно развива умения за самоконтрол и самоуспокоение. Това е дар, който ще му служи през целия живот, защото способността да разбираш и управляваш емоциите си е основа на емоционалната зрялост.
Не бива да се забравя, че зад избухването често се крият други чувства. Много деца реагират ядосано, когато всъщност са уплашени, тъжни или наранени. Раздразнението е като защитна обвивка, която прикрива по-уязвими емоции. Ако родителят успее да надникне зад нея и да разбере какво точно преживява детето, ще му помогне да се свърже със собствените си усещания. Например, когато едно дете реагира остро, защото приятел не е искал да играе с него, вероятно зад това стои тъгата от отхвърлянето. Ако възрастният каже: „Изглеждаш разстроен, може би си се почувствал самотен, че той не е искал да играе с теб?", детето ще усети разбиране и ще започне да различава емоциите си.
С времето децата, които растат в среда, където техните силни чувства не са забранени, а приети, развиват по-добро самочувствие и по-голяма вътрешна устойчивост. Те се научават, че могат да говорят за това, което ги вълнува, без страх от осъждане. Вместо да избухват неконтролируемо или да потискат всичко в себе си, тези деца намират здравословни начини да изразяват недоволството си.
Раздразнението не е враг, а посланик на нещо важно. То е като червената лампа на таблото, която ни предупреждава, че вътре в системата се случва нещо значимо. Когато родителите се научат да разчитат този сигнал, вместо да го заглушават, те дават на детето най-ценния урок – че всяко чувство има смисъл и право на съществуване.
Да позволим на едно дете да преживява своите силни емоции не означава да го оставим да наранява другите. Това означава да го научим да разбира защо се чувства по този начин, какво има нужда и как може да се справи по здравословен начин. Това е процес, който изисква търпение, внимание и емпатия, но резултатът е дете, което расте с усещането, че неговият вътрешен свят е ценен и разбран.
Интензивните емоции са гласът на нещо значимо, което живее в нас. Когато ги чуем, вместо да ги потиснем, можем да помогнем на детето да опознае себе си по-добре и да изгради способността да бъде в мир със своите чувства. Именно това е една от най-важните основи на стабилната психика и на топлата, доверителна връзка между дете и родител.
Коментари (0)
Вашият коментар