Родителската роля може да бъде различна. Понякога служи за защита, друг път ориентира и подпомага, а понякога става прекалено натрапчива и задушаваща. Когато родителите не се отдръпнат навреме и не намалят контрола, грижата лесно се превръща в натиск и в причина за отчуждение.
Фразите „Не пий това", „Не яж това", „Внимавай" са напълно уместни, когато детето е бебе или на две години. Тогава родителският контрол е необходим и разумен, особено ако има риск от алергии. Но когато детето вече е на седем и е поканено на рожден ден, ситуацията трябва да е друга. На подобно тържество има много деца, движение и шум, а родителите общуват помежду си. Ако само една майка постоянно следи детето си и го спира от всичко, това единствено ще създаде напрежение. Постоянните забрани и намеси могат да подтикнат детето нарочно да прави обратното и да развият усещане за контрол, което отдалечава детето от родителите. Този вид поведение затруднява изграждането на самоконтрол и отговорност у детето.
На възраст от седем години децата вече разбират връзката между това, което консумират, и последствията за здравето си. Когато им обясните спокойно, че дадено лакомство може да предизвика обриви или сърбеж, те са в състояние да избират сами и да поемат отговорност за решението си. Доверието е важно и родителите не бива да се страхуват да го предоставят.
Когато става дума за подготовка за училище, първоначалният контрол на родителя е необходим. Помагайки на първокласника да подреди раницата, вие му показвате как да прави това самостоятелно. С времето задачите трябва да се прехвърлят към детето. Ако то е в трети клас, проверката на всяка дреболия вечерно време става излишна и задушаваща. Ако детето забрави боичките си, последицата може да бъде малка, но поучителна. Да поиска помощ от съученик или да се справи с последствията от забравата са ценни уроци.
Има и другата крайност, когато родителите още от самото начало прехвърлят цялата отговорност върху детето. Този подход също е вреден, защото малчуганът няма да знае как да организира подготовката си и ще преживее бърз неуспех, който може да го демотивира. Правилният път е стъпков и последователен: първо показваме, след това правим заедно, после контролираме и накрая гласуваме доверие.
Как да разберете кога контролът става задушаващ? Попитайте себе си дали го упражнявате заради доброто на детето или заради собственото си спокойствие и усещане за контрол. Ако поведението се движи от нужда да изглеждате перфектни пред другите или от стремеж да се чувствате полезни и властни, вероятно контролирате заради себе си. Друг полезен въпрос е дали контролирате, за да помогнете, или за да се почувствате ценни. Често зад излишния надзор стои страх от мнението на околните.
Помислете за тези моменти и се опитайте да наблюдавате действията си отстрани. Всяка ваша реакция днес оформя бъдещия възрастен, в когото ще се превърне детето ви. Приемете отговорността за това, но оставете пространство за грешки и самостоятелни опити, защото именно те изграждат зрелост и увереност.
Коментари (0)
Вашият коментар