Истеричните кризи, плачът и тръшкането са сред най-изтощителните моменти в родителството. Докато детето ни е усмихнато и спокойно, ние самите се чувстваме уверени и уравновесени. В мига обаче, в който започне да крещи, да се хвърля на пода или да губи контрол, усещането за спокойствие бързо се заменя с безпомощност, гняв или съмнение дали се справяме правилно.
Макар да изглежда трудно за приемане, тези внезапни емоционални изблици не са знак за лошо възпитание или проблемно дете. Напротив, те са естествена и важна част от емоционалното и дори физическото развитие на малчуганите. Нашата задача като родители не е да ги спираме на всяка цена, а да се научим как да присъстваме спокойно в тези моменти. Ето защо това има смисъл.
1. По-добре е емоцията да излезе, отколкото да остане заключена вътре
По време на истеричен плач в тялото се освобождава кортизол, хормонът, който се натрупва при стрес. Плачът всъщност е естествен механизъм за разтоварване. Чрез него напрежението намалява, кръвното налягане се понижава и емоционалният баланс постепенно се възстановява, особено когато детето усеща подкрепа и близост.
Често преди избухването детето е раздразнително, мълчаливо или постоянно мрънка. А след като бурята отмине, настроението му видимо се подобрява. Това не е случайно. Когато позволим на детето да преживее негативното чувство докрай, ние му помагаме да се освободи от него. Както казва д-р Дебора Макнамара, плачът не е самата болка, а начинът, по който тялото се освобождава от нея.
2. След избухване детето често е по-готово да учи и да опитва отново
Много родители са наблюдавали как дете се ядосва, когато не успява с нещо, избухва в плач и малко по-късно се връща към задачата по-спокойно и успешно. Това не е съвпадение. Изразяването на фрустрацията освобождава ума и създава пространство за ново разбиране.
Ученето при децата е толкова естествено, колкото и дишането, но когато има натрупани емоции, този процес се блокира. За да възприема нова информация, детето трябва да се чувства спокойно. Плачът и гневът са част от пътя към това спокойствие, а не пречка за него.
3. Изразените емоции през деня водят до по-добър сън
Много проблеми със съня произтичат от потиснати чувства. Когато се опитваме постоянно да предотвратяваме избухванията, емоциите не изчезват, а просто се отлагат. Те често се появяват нощем, когато мозъкът се опитва да обработи натрупаното напрежение.
Децата, както и възрастните, се будят, когато са под стрес или преживяват вътрешен конфликт. Когато им позволим да изразят гнева си през деня, това подпомага емоционалния баланс и прави съня по-спокоен и пълноценен.
4. Избухването показва, че родителят поставя граници и това е здравословно
Много истерии започват след като детето чуе думата „не". Това често кара родителите да се съмняват дали не са прекалено строги. Всъщност именно отказът създава ясна рамка за безопасност и ориентация в света.
Когато поставяме граници, ние учим мъника кое е допустимо и кое не. Да можем да кажем „не", без да отнемаме любовта и съчувствието си, е знак за зряло родителство. Това показва, че не се страхуваме от трудните емоции и можем да ги понесем заедно с детето.
5. Детето се чувства достатъчно сигурно, за да покаже чувствата си
Истеричните реакции често са знак за доверие. Детето не избухва навсякъде и пред всеки. Най-често го прави там, където се чувства в безопасност. В повечето случаи това не е опит за манипулация, а чист израз на разочарование или тъга.
Зад счупената бисквитка или отказаните чорапи обикновено стои нуждата от внимание, разбиране и близост. Когато родителят остане спокоен и съпричастен, детето усеща, че е прието дори в най-трудните си моменти.
6. Преживяната криза укрепва връзката между родител и дете
По време на избухването може да изглежда, че детето не чува и не усеща нищо около себе си. В действителност присъствието на спокоен възрастен е изключително важно. Не са нужни дълги обяснения или лекции. Достатъчни са няколко тихи думи и предложение за прегръдка. Когато детето премине през емоционалната буря, без да бъде отхвърлено или наказано, връзката с родителя се задълбочава. То научава, че любовта не зависи от поведението му.
7. Освободените емоции водят до по-добро поведение в дългосрочен план
Потиснатите чувства често намират друг израз. Това може да бъде агресия, отказ от сътрудничество или постоянна съпротива срещу ежедневни дейности. Всички тези сигнали показват вътрешно напрежение.
Когато детето има възможност да освободи емоциите си чрез плач и гняв, то по-лесно се връща към естественото си, спокойно състояние. Това подпомага саморегулацията и подобрява поведението с времето.
8. Детето, което се разстройва у дома, по-рядко прави сцени навън
Когато детето знае, че у дома може да бъде чуто и разбрано, то интуитивно избира това място, за да изрази трудните си чувства. Колкото повече изискваме постоянен самоконтрол, толкова повече напрежение се натрупва.
Родителските специалисти споделят, че децата, които получават пространство за емоциите си вкъщи, по-лесно се справят в социална среда. Изслушването и приемането у дома намаляват нуждата от избухвания на публични места.
9. Децата умеят да изразяват чувства по начин, който възрастните често губят
С порастването плачът става все по-рядък. Част от това е естествено съзряване, но друга част идва от социалните очаквания. Възрастните често потискат чувствата си, вместо да ги изразят. Много от нас биха се почувствали по-добре, ако можеха да си позволят да плачат, когато са претоварени. Децата все още имат тази способност и тя не бива да бъде отнемана преждевременно.
10. Истеричните моменти имат лечебен ефект и за родителите
Наблюдаването на разстроено дете често отключва наши собствени спомени и преживявания от детството. Това може да бъде болезнено, но и изключително ценно. Родителството ни дава шанс да преработим собствените си емоции и да прекъснем модели, които не искаме да предадем нататък.
Накрая е важно да се погрижим и за себе си. След труден момент отделете време за разговор, смях или дори за сълзи. Спокойствието в такива ситуации не идва веднага. То се изгражда с практика. Но когато го постигнем, ние не само помагаме на детето си, а израстваме и самите ние като по-уверени и емоционално устойчиви родители.
Коментари (0)
Вашият коментар