Грешките, които пречат на детето да заспи

Много възрастни се чудят защо децата толкова често отказват да си легнат и защо понякога приспиването се превръща в истинско изпитание. Парадоксът е, че на повечето родители им се иска да имат дори половината от енергията на малките и съответно част от техния сън, но реалността е различна. Всъщност нежеланието на децата да отидат в леглото често е резултат от някои родителски навици или грешки, които мама и татко понякога допускат, без дори да го осъзнават.

Една от най-често срещаните грешки е използването на съня като средство за наказание или заплаха. Когато детето чува изрази като „Ако не изядеш вечерята си, ще си легнеш веднага" или „Който не слуша, отива в леглото", то започва да свързва лягането с нещо неприятно. Вместо да възприема съня като време за почивка и спокойствие, детето може да започне да го вижда като вид наказание, сякаш е затворено само в тъмна стая, за да изтърпи последиците от поведението си.

Друга честа ситуация е даването на храна, след като детето вече е легнало. Малчуганите са изключително изобретателни и точно когато чуят, че е време за сън, изведнъж се оказва, че са гладни, жадни, че трябва да отидат до тоалетната или че искат още една приказка. Разбира се, някои неща не могат да бъдат отказани, но е важно да има ясни правила относно храненето. Приемът на храна след измиване на зъбите не само вреди на зъбите, но и може да създаде лош навик. Освен това сладките храни, като шоколад или бонбони, често влияят на възбудимостта на детето и могат да затруднят заспиването.

Голяма роля играе и последователността в родителските решения. Когато възрастният първоначално постави граница, но след известно мрънкане или настояване я отмени, детето бързо разбира, че с достатъчно упорство може да постигне своето. Ако например родителят каже, че ще се прочете една последна приказка, но след нея следват още няколко „последни", много вероятно е този сценарий да се повтаря всяка вечер. Така детето постепенно свиква да настоява, докато не получи желаното.

Телевизорът също често се превръща в част от ритуала преди сън, макар че това невинаги е добра идея. Някои родители споделят, че детето им не може да заспи без включен телевизор или без любимо анимационно филмче. В действителност обаче прекомерното гледане на телевизия, особено непосредствено преди лягане, може да възбуди детето и да затрудни заспиването. Много по-полезно е времето преди сън да бъде спокойно и лишено от екрани – например с четене на приказка, тих разговор или спокойни игри, които не предизвикват силни емоции.

Понякога родителите прибягват и до заплахи, за да накарат малчугана да си легне. Изрази като „Ако не заспиш веднага, утре няма да отидем в зоопарка" или „Няма да получиш бонбони" може да изглеждат като лесен начин за справяне със ситуацията. Подобен подход обаче само засилва усещането, че сънят е нещо неприятно, което трябва да бъде изтърпяно, за да се случат по-хубавите неща.

Съществува и другата крайност – използването на подкупи. Понякога родителите обещават награди или любими неща, за да убедят детето да си легне. Вместо това е по-добре усилията да се насочат към създаване на приятна и спокойна вечерна рутина. Лягането може да се превърне в нещо забавно и очаквано, например чрез малки игри или състезания – кой пръв ще си измие зъбите или кой ще стигне първи до леглото. Вместо сухото „Време е за сън", може да се каже „Време е за приказката за лека нощ". Така вниманието на детето се насочва към приятната част от вечерния ритуал, а не към самото задължение да си легне.