В Китай семейството е издигнато в култ и се смята за основа на обществото. Всеки гражданин, от обикновения работник до министъра, е възпитан с идеята, че правилният и щастлив живот започва със здрав брак. Колкото по-високо обаче се изкачва един мъж в кариерата, толкова по-трудно му е да спазва тези строги правила.
Зад вратите на луксозните имения на високопоставени лица често се крие съвсем различен живот. Освен законните съпруги там живеят и млади жени, наричани „сяосан", което означава „второстепенни съпруги". За едно бедно момиче от провинцията да получи такъв статут е като да спечели от лотарията. Покровителят ѝ подарява диаманти, скъпи дрехи и ключове от апартамент в центъра на голям град. Тази привилегия обаче почти винаги си има цена, която често е твърде висока.
В деловите среди на Китай се е зародила странна традиция. Колкото по-висок е статусът на един мъж, толкова повече любовници трябва да има. Наличието на „сяосан" се е превърнало в признак на успех. Бившият ръководител на строителна империя Сюй Цияо открито се гордеел, че издържа 146 жени. Разбира се, това е рядкост, но често провинциални чиновници надминават колегите си от големите градове по брой наложници.
Историците обясняват тази тенденция с древни обичаи. В миналото богатите китайци са били задължени да имат наложници, което е съответствало на идеите на Конфуций. По време на икономическия бум пък в страната навлизат бизнесмени от Хонконг и Сингапур. Всеки от тях оставял законната си съпруга у дома, а на новото място го очаквали хиляди бедни красавици от селата, които мечтаели да се установят в мегаполисите и лесно се съгласявали на ролята на любовница.
Договорът с богат покровител обещава райски живот. Мъжът наема апартамент за момичето в престижен квартал и всеки месец ѝ превежда между десет и двадесет хиляди юана. Отделно се заплащат кожени палта, телефони и бижута. Много млади жени смятат за огромен късмет да попаднат на такъв „кастинг". В замяна на тези блага обаче „сяосан" плаща със свободата и сигурността си.
Основната заплаха идва от законната съпруга. Ако тя научи за съперницата си, гневът ѝ обикновено се стоварва върху любовницата. Известни са случаи на жестоки побои и дори осакатявания, извършени от измамени съпруги. Има обаче и изключения. Една чиновничка не само знаела за „сяосан" на мъжа си, но и поддържала приятелски отношения с нея, помагайки ѝ в отглеждането на децата.
Конкуренцията между самите момичета е още по-жестока. Мъжете безмилостно сменят „второстепенните съпруги" на възраст 24–28 години с нови 18-годишни момичета. Покровителят може да бъде и смъртоносно опасен. Ако любовницата започне да създава проблеми, да се оплаква или просто спре да изглежда добре, тя или е изхвърлена на улицата, или покровителят нарежда на подчинените си да я „премахнат". В Китай има безброй истории за безследно изчезнали красавици.
На пръв поглед изглежда, че мъжът в тази ситуация е господар на положението, но и той поема сериозни рискове. Момичетата разбират, че щастието им е временно, затова по-умните „сяосан" тихо събират компромати срещу своите спонсори - снимки, документи, записи на разговори. Впоследствие бившите любовници продават тази информация на специалните служби.
Така в Китай се ражда феноменът „борба с корупцията чрез любовници". Журналисти съобщават, че почти всеки разобличен корумпиран служител е бил предаден именно от своите наложници. Въпреки това дори страхът от затвора не може да надделее над желанието на китайските чиновници да имат „сяосан".
Младостта и красивото лице са единственият пропуск към този опасен свят. За разлика от Османската империя, където наложниците са били подготвяни с години от детството, в съвременен Китай всичко се решава за минути, но краят на тази приказка почти винаги е един и същ.
Коментари (0)
Вашият коментар