„Не искам броколи!", „Махни тези домати!", „Това е гадно!" Почти няма родител, който поне веднъж да не е водил подобна битка на масата. Докато едно дете с удоволствие похапва краставици, моркови и чушки, друго отказва дори да ги докосне. Това често кара родителите да се питат дали не са допуснали грешка във възпитанието или дали детето просто не е прекалено капризно. Истината обаче е, че предпочитанията към храната се формират под влияние на много фактори и не всичко зависи от възпитанието.
Специалистите обясняват, че част от причината е заложена още с раждането. Някои малчугани са по-чувствителни към горчивите вкусове, които се срещат в зеленчуци като броколи, карфиол, брюкселско зеле или спанак. За тях тези храни действително имат по-силен и неприятен вкус в сравнение с начина, по който ги възприемат други хора. Това не означава, че никога няма да ги харесат, а просто че ще им трябва повече време, за да свикнат с тях.
Възрастта също има значение. Между втората и шестата година много деца преминават през период, в който стават подозрителни към новите храни. Това е напълно естествен етап от развитието, известен като хранителна неофобия. Детето може да отказва нещо само защото не му е познато или изглежда различно. Колкото и странно да звучи, това поведение някога е имало защитна функция – предпазвало е малките деца да не опитват непознати и потенциално опасни растения.
Родителските реакции също оказват огромно влияние. Когато храненето се превърне в ежедневна битка, напрежението около масата често е по-голям проблем от самите зеленчуци. Реплики като „Няма да станеш от масата, докато не изядеш всичко" или „Ако не изядеш салатата, няма десерт" могат да дадат обратен ефект. Вместо да приеме храната спокойно, детето започва да я свързва с принуда, наказание и неприятни емоции.
Любопитното е, че едно дете невинаги отказва даден зеленчук за постоянно. Изследвания показват, че понякога са необходими десет, петнадесет или дори повече срещи с една и съща храна, преди тя да стане приемлива. Това означава, че ако детето е отказало броколи веднъж, няма причина те да изчезнат завинаги от семейното меню. Достатъчно е периодично да се предлагат отново, без натиск и без очакването непременно да бъдат изядени.
Голямо значение има и примерът на възрастните. Децата наблюдават много повече, отколкото слушат. Ако мама и татко сами избягват зеленчуците или ги определят като „скучна" храна, малчуганът трудно ще повярва, че те са вкусни. Но когато вижда, че цялото семейство с удоволствие хапва салата или печени зеленчуци, любопитството постепенно започва да надделява над недоверието.
Начинът на приготвяне също може да промени всичко. Много деца не харесват сварени броколи, но ги ядат с удоволствие, когато са изпечени на фурна с малко зехтин и подправки. Други отказват сурови домати, но обичат домашен доматен сос. Понякога проблемът не е в самия зеленчук, а в неговата текстура, аромат или начин на сервиране.
Добра идея е децата да бъдат включени в избора и приготвянето на храната. Когато сами изберат морковите в магазина, измият салатата или помогнат за подреждането на чинията, вероятността да опитат от приготвеното става значително по-голяма. За тях това вече не е просто храна, а нещо, в което са участвали.
Най-важното е родителите да запазят търпение. Любовта към зеленчуците не се изгражда за ден или два. Тя се формира постепенно – с добър пример, спокойна атмосфера и многократни възможности детето само да открива нови вкусове. Вместо всяко хранене да се превръща в изпитание, много по-полезно е зеленчуците да останат естествена част от семейната трапеза.
В крайна сметка няма дете, което да се роди с омраза към зеленчуците. Има деца, които се нуждаят от повече време, повече търпение и повече положителни преживявания, за да ги приемат. А когато това се случи без натиск и без конфликти, шансът здравословните навици да останат за цял живот е много по-голям.
Коментари (0)
Вашият коментар