„Браво!" е може би най-често използваната дума, когато искаме да похвалим детето си. Казваме я, когато нарисува картина, подреди играчките, научи стихотворение или направи първите си стъпки. Похвалата безспорно е важна, защото показва на детето, че забелязваме усилията му и се радваме на успехите му. Но когато използваме само едно и също „Браво!" за всяка ситуация, то постепенно губи силата си.
Психолозите отдавна обръщат внимание, че начинът, по който хвалим децата, има значение за тяхното самочувствие. Общата похвала носи приятни емоции, но не помага на детето да разбере какво точно е направило добре. Много по-полезни са думите, които описват усилието, постоянството, смелостта или начина, по който е стигнало до успеха.
Вместо просто да кажете „Браво!", опитайте да отбележите конкретното действие. Например: „Видях колко старателно работи върху тази рисунка." Така детето разбира, че цените вложеното време и търпение, а не само крайния резултат.
Когато нещо му е било трудно, но въпреки това не се е отказало, можете да кажете: „Гордея се, че продължи, въпреки че беше трудно." Подобни думи учат децата, че грешките и препятствията са естествена част от ученето, а истинският успех идва чрез постоянство.
Много силно въздействие има и изразът: „Ти сам намери решение." С тази кратка фраза показвате, че вярвате в способността на детето да мисли самостоятелно. Това изгражда увереност, която ще му бъде полезна далеч извън детските години.
Когато забележите старание, можете да кажете: „Личи си колко усилия вложи." Така детето разбира, че не е необходимо всичко да бъде перфектно, за да заслужава признание. Усилието само по себе си има стойност.
Понякога най-ценните думи са под формата на въпрос. Вместо веднага да похвалите, попитайте: „Ти как се чувстваш за това, което направи?" Така насърчавате детето да търси удовлетворение най-вече в собствената си оценка, а не единствено в одобрението на околните.
Когато детето прояви доброта към друг човек, не подминавайте този момент. Вместо общото „Браво", кажете: „Беше много внимателен към приятеля си." Така насочвате вниманието му към ценности като съпричастност, уважение и грижа за другите.
Ако се е справило с нещо, което доскоро не е можело, можете да отбележите: „Виж колко много си напреднал." Подобни думи учат детето да сравнява себе си със собственото си развитие, а не с успехите на другите деца.
Не по-малко важно е да признавате смелостта му. Когато опита нещо ново, дори без да се справи идеално, кажете: „Хареса ми, че не се уплаши да опиташ." Това създава усещане, че опитът е по-важен от съвършенството и че няма нищо страшно в това понякога да не успяваме от първия път.
Децата имат нужда да усещат и доверието на родителите си. Една проста фраза като „Вярвам, че можеш да се справиш" често действа по-силно от всяка похвала. Тя показва, че ги възприемаме като способни и постепенно им даваме увереност да поемат нови предизвикателства.
Разбира се, това не означава, че думата „Браво" трябва да изчезне от речника ни. Тя остава прекрасен начин да изразим радостта си. Разликата е, че когато я съчетаваме с конкретни наблюдения и искрен интерес към усилията на детето, похвалата става много по-смислена.
Самочувствието не се изгражда от непрекъснати аплодисменти, а от усещането, че сме ценени заради това кои сме, колко сме се постарали и как постепенно се развиваме. Именно тези малки, внимателно подбрани думи помагат на детето да повярва в собствените си способности и да израсне като уверен човек, който не се страхува да учи, да греши и да опитва отново.
Коментари (0)
Вашият коментар