За много жени грижата за себе си стои в края на дълъг списък. Преди нея са децата, работата, домакинството, близките и онези дребни задачи, които сякаш никога не свършват. Ако остане време, може би ще има почивка. Обикновено обаче не остава.
Постепенно умората се превръща в обичаен фон. Започваме да приемаме раздразнението, безсънието и липсата на желание като неизбежна част от ежедневието. А когато все пак отделим малко време за себе си, вместо да му се насладим, изпитваме вина. Грижата за себе си не е отказ от отговорностите. Тя е начин да съхраним човека, който ги носи.
Когато мислим за почивка, често си представяме спа уикенд, пътуване или поне няколко часа насаме. Тези преживявания са прекрасни, но трудно могат да присъстват редовно в натоварения живот.
Петнадесет минути изглеждат незначителни и могат да бъдат намерени. Това време няма да реши всички проблеми, но ще прекъсне автоматичния ритъм на препускане и да ни върне усещането, че имаме право на собствено пространство.
Важно е тези минути да не се превръщат в още една задача за перфектно изпълнение. Не е нужно да медитирате правилно, да спортувате усилено или да водите красиво оформен дневник. Достатъчно е да изберете нещо, след което се чувствате поне малко по-спокойни и по-свързани със себе си.
Почивката не изглежда еднакво за всички. Ако денят ви е бил шумен, вероятно ще имате нужда от тишина. Ако сте работили сами у дома, може да ви помогне разговор с близък човек. След часове пред компютъра тялото може да поиска разходка, а след физическо натоварване - просто да седнете с чаша чай.
Преди да посегнете към телефона, спрете за момент и се попитайте: „Какво ми липсва точно сега?" Отговорът може да бъде движение, въздух, музика, вода, тишина или възможност да не правите нищо.
Този кратък въпрос е форма на внимание към себе си. Той измества фокуса от това какво още трябва да свършите към това в какво състояние се намирате.
Създайте и малък личен ритуал. Той помага на ума да разпознае, че започва време за възстановяване. Може да отворите прозореца, да запалите ароматна свещ, да направите няколко бавни разтягания или да изпиете кафето си, преди да е изстинало.
Ако обичате да пишете, отделете една страница за мислите, които се въртят в главата ви. Не ги редактирайте и не търсете дълбоки прозрения. Просто ги извадете от себе си. Ако имате нужда от движение, пуснете една песен и се раздвижете, без да следите калории или крачки. Ако копнеете за тишина, седнете на място, където никой не очаква от вас да говорите.
Грижата работи най-добре, когато е проста и лесно повторима. Поставете граница около тези минути. Често близките ни не разбират, че имаме нужда от почивка, защото никога не сме го казвали ясно. Надяваме се някой сам да забележи изтощението ни, а когато това не се случи, се чувстваме пренебрегнати.
Едно спокойно изречение може да промени много: „Имам нужда от петнадесет минути сама, след това ще се върна." Това не е молба за разрешение и не е обвинение. То е ясна информация за ваша потребност.
Разбира се, има дни, в които дори краткото уединение е трудно. Малко дете може да се събуди, телефонът да звънне или планът да се провали. Грижата за себе си не трябва да се превръща в още една причина да се критикувате. Опитайте отново по-късно или си подарете само три спокойни минути. Малкото все пак е повече от нищо.
Вината не е доказателство, че правите нещо погрешно. Много жени са възпитани да свързват добротата с непрекъснатото даване. Затова почивката може да предизвика неудобство. Вината обаче невинаги показва грешка. Понякога тя просто показва, че започваме да променяме стар навик.
Когато се погрижим за себе си, не отнемаме нещо от семейството. Даваме му по-спокойно присъствие, повече търпение и по-искрена близост. Освен това показваме на децата, че потребностите на човека имат значение и че изтощението не е мярка за любов.
Петнадесетте минути няма да направят живота идеален. Те могат обаче да бъдат малка врата, през която отново да влезете в собствения си ден не само като майка, партньор, професионалист или човек, който се грижи за всички, а като жена със свое тяло, мисли и нужди. Не е необходимо да заслужите тази почивка. Достатъчно е да признаете, че имате нужда от нея.
Коментари (0)
Вашият коментар