Появата на дете променя живота на жената по начин, за който трудно може да бъде напълно подготвена. Дните се изпълват с грижи, нови отговорности и безкрайна поредица от малки задачи. Сред храненията, приспиването, прането и опитите всичко у дома да върви по план времето за самата майка често остава на последно място. Понякога то изчезва напълно, а желанието за няколко спокойни минути е придружено от вина.
Много майки се страхуват, че ако поискат време за себе си, ще изглеждат недостатъчно отдадени. Те сравняват реалното си ежедневие с идеализирани представи за майчинството, в които жената винаги е търпелива, усмихната и готова да постави нуждите на всички останали пред своите. Истината е, че никой не разполага с неизчерпаеми сили. Постоянното пренебрегване на собствените потребности не прави една жена по-добра майка, а постепенно я оставя без енергия.
Личното време не означава непременно цял свободен ден, скъпа почивка или бягство от семейните задължения. Понякога то е половин час с книга, разходка без определена цел, среща с приятелка или спокойно кафе, преди всички останали да се събудят. Важното не е колко дълго продължава, а дали позволява на жената за кратко да излезе от ролята на човек, който непрекъснато се грижи за някого.
След раждането идентичността на жената често се свива до една-единствена дума — майка. Околните питат как е бебето, дали спи и с какво се храни, но рядко се интересуват как се чувства тя. Постепенно самата жена може да забрави заниманията, разговорите и мечтите, които са били важни за нея преди майчинството. Връщането към тях не е отказ от новата ѝ роля, а начин да запази връзката със себе си.
Когато майката има възможност да си почине, тя по-лесно проявява търпение и присъства истински в общуването с детето. Кратката раздяла понякога носи повече близост, защото след нея жената се връща с нови сили и желание за споделено време. Детето няма нужда от съвършена майка, която никога не се изморява. То се нуждае от обич, сигурност и възрастен, който умее да разпознава и уважава собствените си граници.
Този пример има значение и за начина, по който детето един ден ще се отнася към себе си. Когато вижда, че майка му си позволява почивка, търси помощ и се грижи за своите интереси, то научава, че потребностите не са слабост. Разбира, че любовта към близките не изисква човек да се отказва напълно от себе си. Това е ценен урок, който трудно може да бъде предаден само с думи.
Личното време става възможно, когато грижата за детето се приема като споделена отговорност. Майката не трябва да моли партньора си да я „замести", сякаш семейството е изцяло нейно задължение. И двамата родители имат право на почивка и лични занимания, както и отговорност да осигуряват такива моменти един на друг. Разговорът за това е най-полезен, когато е конкретен и навременен, а не отложен до момента, в който умората вече е прераснала в раздразнение.
Приемането на помощ също може да бъде трудно. Някои жени се притесняват, че друг няма да нахрани, облече или приспи детето по „правилния" начин. Но различното невинаги означава погрешно. Ако детето е в сигурни ръце, майката може постепенно да се освободи от необходимостта да контролира всяка подробност. Близките не могат да помогнат, ако не им бъде позволено, а доверието се изгражда с малки стъпки.
Понякога най-сериозната пречка не е липсата на подкрепа, а вътрешният глас, който казва, че първо трябва да бъдат изпълнени всички задачи. Само че домакинската работа никога не приключва напълно. Винаги ще има още съдове, дрехи или нещо за подреждане. Ако почивката бъде оставена за момента, в който всичко е готово, този момент може никога да не настъпи. Затова личното време трябва да се планира и защитава със същата сериозност, с която се планират семейните ангажименти.
Разбира се, има периоди, в които дори десет минути насаме изглеждат като лукс. Тогава не е нужно жената да поставя пред себе си още една непостижима цел. Достатъчно е да започне с малки жестове — да изпие чая си, докато е още топъл, да чуе любимата си песен или да остави телефона и да поседи за миг в тишина. Личната грижа не бива да се превръща в поредното задължение, което поражда чувство за провал.
Майчинството е важна част от живота на жената, но не е цялата ѝ същност. Тя продължава да бъде човек със свои интереси, приятелства, професионални стремежи и потребност от спокойствие. Да отдели време за тях не означава, че обича детето си по-малко. Означава, че признава собствената си стойност и разбира една проста истина — грижата, която дава на другите всеки ден, заслужава понякога да бъде насочена и към самата нея.
Коментари (0)
Вашият коментар