„Мамо, скучно ми е!" – изречение, което може да прозвучи още преди да сте допили сутрешното си кафе. Детето има стая с играчки, книжки, моливи и какво ли още не, но стои насред всичко това и очаква някой да измисли какво да прави. Най-лесното решение често е телефонът, таблетът или телевизорът. И понякога няма нищо лошо в него. Но има дни, в които ни се иска екранът да не бъде универсалният отговор на всяка свободна минута.
Скуката всъщност може да се окаже доста добра отправна точка. Когато готовото забавление липсва, детето постепенно започва да търси, да измисля и да експериментира. Разбира се, невинаги това се случва веднага. Понякога е необходима малка искра от възрастния, след която играта да продължи сама.
Една такава искра може да бъде строежът на къща насред хола. Не е необходим специален комплект. Два стола, одеяло, няколко възглавници и щипки за пране са напълно достатъчни. След като къщата е готова, обикновено започва същинската игра. Тя може да стане магазин, тайна база, замък, ветеринарна клиника или убежище за плюшени животни. Ако добавите фенерче и няколко книжки, има голяма вероятност детето да остане вътре доста по-дълго, отколкото сте очаквали.
Друга идея е домашното търсене на съкровища. Скрийте малък предмет и оставете няколко следи, които водят към него. За по-малките деца указанията могат да бъдат съвсем прости – „Потърси там, където държим обувките", а при по-големите да има загадки, смятане или кодирани послания. След първата игра ролите могат да се разменят и детето да подготви съкровището за вас. Точно тогава заниманието става още по-интересно, защото вече трябва само да измисли маршрут и загадки.
Кухнята също може да се превърне в място за игра. Вместо да приготвяте нещо сложно, дайте на детето няколко лесни задачи – да направи смешни лица върху филийки, да украси домашни бисквити, да подреди плодове по цветове или да измисли собствена плодова салата. Дори приготвянето на следобедна закуска може да се превърне в малък ресторант, в който има меню, сервитьор и, разбира се, клиент.
Ако разполагате с хартия и моливи, предложете да направите собствен комикс. Не е важно рисунките да бъдат красиви. Героят може да е котка със суперсили, говорещ картоф или чорап, който е избягал от пералнята. По-малкото дете може да рисува, докато възрастният записва репликите. По-голямото вероятно ще поиска само да измисли историята. Няколко сгънати и захванати листа лесно се превръщат в първата му авторска книжка.
Старите дрехи пък дават начало на съвсем друг вид забавление. Шапки, шалове, чанти, ризи и очила могат да се превърнат в костюми за домашен театър. Детето може да измисли герой и кратка история, а диванът да стане сцена. Плюшените играчки са чудесна публика, особено ако мама и татко в този момент имат работа. Ако участвате и вие, позволете на детето да бъде режисьорът. Обикновено инструкциите му са далеч по-забавни от предварително измислен сценарий.
Когато енергията е повече, отколкото холът може спокойно да понесе, направете трасе с препятствия. Възглавница, която трябва да бъде прескочена, линия от тиксо, по която се върви, стол, под който се минава, и кош, в който трябва да попадне топка, могат да осигурят сериозно движение. Хубавото е, че трасето може да се променя отново и отново. Детето дори може само да измисли правилата и да засича времето на останалите членове на семейството.
За по-тихите моменти работи чудесно бурканът с истории. Напишете върху малки листчета различни герои, места и предмети – например пират, баба, робот, гора, Луната, чадър, ключ или торта. Изтеглете по едно листче от всяка категория и измислете история, в която всичко това трябва да присъства. Комбинацията „робот, баня и диня" може да звучи нелепо, но точно това е идеята. Колкото по-неочаквани са думите, толкова повече въображение е необходимо.
Домашната лаборатория е друг начин скучният следобед да стане интересен. Не са нужни сложни експерименти. Детето може да проверява кои предмети потъват във вода и кои остават на повърхността, да смесва цветове, да наблюдава как кубче лед се топи на различни места или да засади леща върху влажен памук и да следи как се променя през следващите дни. Важната част тук не е впечатляващият резултат, а въпросът „Какво мислиш, че ще стане?". Така обикновената игра постепенно се превръща в любопитство.
Има и едно занимание, което почти не изисква подготовка – семейното предизвикателство „Направи нещо от нищо". Дайте на детето картонена кутия, ролки от кухненска хартия, стари списания, тиксо, конци и други безопасни материали, които така или иначе бихте изхвърлили. Не му показвайте готов модел. Нека реши какво ще направи. Робот, гараж, къща за кукли, космически кораб или нещо, което няма име – всичко е позволено.
Не е необходимо родителят да участва във всяка минута от тези занимания. Може да помогне с началото, да даде материалите и след това да се отдръпне. Самостоятелната игра също се учи, а дете, което е свикнало постоянно някой да го забавлява, вероятно няма изведнъж да прекара час в измисляне на приключения.
Следващия път, когато от съседната стая се чуе познатото „Мамо, скучно ми е!", не бързайте непременно да прогонвате скуката. Дайте една идея, отворете шкафа с хартията или извадете стария кашон. След петнайсет минути може да откриете в хола крепост, в кухнята ресторант, а под масата – тайна база, в която възрастни се допускат само със специална парола.
Коментари (0)
Вашият коментар