Колко извънкласни занимания са прекалено много за едно дете

Плуване в понеделник, английски във вторник, танци в сряда, отново английски в четвъртък, а през уикенда – състезание или урок по пиано. Между всичко това има училище, домашни, рождени дни, семейни ангажименти и необходимостта детето просто да поседи и да не прави нищо.

За много семейства подобен график вече не звучи необичайно. Родителите искат да дадат възможности на децата си, да открият талантите им и да им помогнат да развият полезни умения. Език, спорт, музика, рисуване, програмиране – изборът е огромен, а зад всяко занимание стои убедителна причина защо точно то си заслужава. Проблемът започва, когато в желанието си да дадем повече възможности неусетно отнемем нещо също толкова ценно – свободното време.

Няма универсален брой занимания, след който можем да кажем, че са прекалено много. Две тренировки седмично могат да бъдат сериозно натоварване за едно дете и истинско удоволствие за друго. Има значение възрастта, учебната програма, продължителността на заниманията, пътуването до тях, характерът на детето и дори колко рано трябва да става сутрин. Затова по-полезно от броенето на тренировките е да погледнем как изглежда целият ден.

Ако детето става рано за училище, прекарва там шест или седем часа, след това отива на тренировка, прибира се вечерта, пише домашни и вечеря почти преди лягане, единствените му свободни минути може да остават в автомобила между два ангажимента. На хартия то посещава „само две занимания", но седмицата му може да бъде по-натоварена от тази на много възрастни.

Сигналите обикновено се появяват постепенно. Детето започва да се събужда трудно, често казва, че е изморено, става по-раздразнително или се разплаква за дреболии. Домашните се превръщат в ежедневна битка, защото просто няма останала енергия за тях. Вечер му е трудно да се успокои, въпреки че очевидно е уморено.

Друг важен знак е моментът, в който почти всяко занимание започне да предизвиква съпротива. Едно „Не ми се ходи днес" не означава непременно проблем. И възрастните имат дни, в които не им се ходи на работа или на тренировка. Но ако преди любимият спорт постоянно е повод за напрежение, има смисъл да разберем какво се е променило.

Понякога причината не е самото занимание, а натрупването. Детето може все още да обича футбола, но да не обича факта, че след футбол го чакат два часа домашни. Може да харесва пианото, но да му тежи, че в събота сутрин никога няма възможност просто да остане по пижама.

Свободната игра често е първото нещо, което отпада от графика, защото изглежда най-малко важно. Тя няма учител, не получаваме сертификат за нея и трудно можем да измерим резултатите ѝ. Но времето, в което детето само решава какво да прави, има собствена стойност. Тогава то измисля игри, скучае, променя плановете си, търси приятели, рисува, строи или просто си почива.

Скуката също не е празно място, което възрастният е длъжен незабавно да запълни с полезна дейност. Дете, чийто ден е организиран от сутрин до вечер, рядко получава възможност само да реши как да използва времето си.

Има и още един въпрос, който си заслужава да зададем: чие желание е конкретното занимание? При малките деца е напълно естествено родителят да предлага различни неща. Те няма как да знаят дали харесват тенис, танци или рисуване, преди да ги опитат. Но след известно време трябва да има място и за тяхното мнение.

Това не означава детето да се отказва при първата трудност. Ако сме платили курс за определен период или то е част от отбор, можем да се договорим да завърши започнатото и след това да решим дали да продължи. Така учим на постоянство, без да превръщаме всяко записване в ангажимент за следващите пет години.

Особено лесно е родителят да попадне в капана на сравнението. Едно дете в класа учи два езика, друго тренира плуване и тенис, трето вече ходи на олимпиади. Постепенно може да се появи тревогата, че собственото ни дете „изостава", ако след училище просто играе с приятели.

Детството обаче не е състезание по събиране на умения. Няма особена полза детето да посещава пет различни дейности, ако постоянно е уморено и не изпитва удоволствие от нито една. Понякога едно или две занимания, които истински харесва, дават много повече от график, запълнен до последната свободна вечер.

Добре е да оставяме и дни без организирани активности. Ден, в който след училище няма тренировка, урок или курс, не е пропусната възможност. Той може да бъде време за приятели, спокойни домашни, семейна вечеря или просто за почивка.

Сънят също не бива да плаща цената на амбициозния график. Ако заниманието приключва толкова късно, че детето редовно си ляга недостатъчно отпочинало за следващия учебен ден, програмата вероятно има нужда от преразглеждане. Същото важи, ако цялото семейство живее в постоянна надпревара с часовника – ядене в движение, домашни в колата и ежедневни спорове кой къде трябва да бъде след половин час.

Понякога решението не е да отпадне любимото занимание. Може да бъде прекратен друг курс, който детето посещава по инерция. Може тренировките да се намалят или да се избере дейност по-близо до дома. Малка промяна в логистиката понякога освобождава цяла вечер.

Най-добрият ориентир остава самото дете. Има ли достатъчно време за сън? Успява ли спокойно да изпълнява училищните си задължения? Вижда ли се с приятели? Има ли поне малко време, което никой възрастен не е планирал вместо него? Очаква ли с желание заниманията си или седмицата е поредица от места, на които трябва да бъде?

Ако графикът позволява всичко това, вероятно семейството е намерило добър ритъм. Ако обаче всяка свободна минута е запълнена, отказът от едно занимание не е загубена възможност. Понякога най-нужното място в детския график е онова празно квадратче в календара, в което не пише абсолютно нищо.