„Колко пари получаваш?" е от онези детски въпроси, които могат да заварят родителя неподготвен. Особено когато са зададени високо и ясно на опашката в магазина, пред роднини или точно след отказа да бъде купена поредната скъпа играчка.
Първата реакция е въпросът да бъде отклонен. Парите традиционно се приемат за тема на възрастните, а точният размер на заплатата – за лична информация. Само че децата така или иначе се срещат с парите всеки ден. Чуват, че токът трябва да се плати, виждат покупки с карта, разбират, че някои семейства пътуват повече от други, и доста рано започват да сравняват какво имат съучениците им.
Затова пълното мълчание рядко помага. Детето може да не знае колко струва животът на едно семейство, но прекрасно забелязва изречения като „Това е много скъпо", „Сега не можем да си го позволим" или „Ще го купим след заплата". Ако никой не обяснява какво означават те, детското въображение лесно запълва празните места.
При по-малките деца точната заплата обикновено няма особена стойност като информация. За шестгодишно дете 2000, 3000 или 5000 лева могат да звучат като огромно богатство. То все още няма достатъчно добра представа колко струват храната за месец, сметките, жилището, транспортът и всички онези разходи, които възрастните плащат почти автоматично.
Много по-полезно е разговорът да започне от начина, по който се разпределят парите. Родителят може да обясни, че от получената заплата една част отива за дома, друга за храна, сметки и транспорт, отделят се средства за непредвидени разходи и спестявания, а след това идват развлеченията и покупките по желание. Така детето постепенно разбира нещо съществено: сумата, която човек получава, не е сумата, която може свободно да похарчи.
С порастването разговорите стават по-конкретни. Един ученик вече може да разбере колко приблизително струва седмичното пазаруване или месечната сметка за интернет. Тийнейджърът може да бъде включен в обсъждането на бюджета за почивка, нов телефон или по-голяма семейна покупка. Това са ситуации, в които парите престават да бъдат абстрактни числа и започват да имат реален смисъл.
Дали да бъде казана точната заплата зависи и от зрелостта на детето. Някои по-големи деца могат спокойно да приемат тази информация и да я разберат в контекст. При други цифрата бързо може да се превърне в тема за разговор с приятели: „Майка ми взима толкова, а баща ми – толкова". Семейните доходи все пак са лична информация и детето трябва да разбира, че не всичко, което се обсъжда вкъщи, е предназначено за споделяне в училище или в социалните мрежи.
Има още един капан. Високата заплата може да накара детето да реши, че семейството може да си позволи всичко. „Щом получавате толкова, защо не ми купите нов телефон?" е напълно логичен въпрос от детска гледна точка. Ниската заплата пък може да предизвика тревога, особено ако малчуганът няма представа как семейството управлява бюджета си.
Сумата сама по себе си казва твърде малко. Ако родителите решат да я споделят, добре е около нея да има обяснение. Каква част от доходите отива за задължителни разходи? Защо семейството спестява? Как се решава коя по-голяма покупка може да бъде направена този месец и коя ще почака?
Разговорите за пари не бива да превръщат детето в участник във финансовите тревоги на възрастните. Има разлика между „Този месец ще внимаваме повече с разходите" и подробното споделяне на притеснения за дългове, сметки и недостиг на средства пред малко дете. То може да започне да се тревожи за проблеми, върху които няма никакъв контрол.
Същевременно не е необходимо финансовите затруднения да се прикриват с измислени обяснения. Ако определена покупка не се вписва в семейния бюджет, може спокойно да бъде казано точно това. „Не сме предвидили пари за тази играчка този месец" е по-разбираемо и полезно от автоматичното „Нямаме пари", особено ако пет минути по-късно детето види родителя да плаща за нещо друго.
Семейният бюджет може да бъде добър начин да се обясни и разликата между нужда и желание. Храната, жилището и сметките не са равностойни на нов чифт маратонки само понеже старите вече не са най-модерните. Това не означава, че желанията са лоши или ненужни. Те просто идват след определени задължения.
При тийнейджърите откритият разговор става още по-смислен. Скоро самите те ще започнат да работят, ще получат първата си заплата и ще трябва да разберат какво означават доход, данъци, спестяване и месечни разходи. Ако парите винаги са били забранена семейна тема, трудно могат изведнъж да се превърнат в нещо, за което младият човек умее да мисли разумно.
Не е задължително всяко дете да знае точната сума във фиша за заплата на родителите си. Много по-важно е постепенно да разбере как се печелят парите, къде отиват и защо дори хората с добри доходи също трябва да правят разумни избори.
А когато отново прозвучи въпросът „Ама защо не можем просто да го купим?", отговорът може да бъде малко по-дълъг от „Защото казах така". Именно тези обикновени разговори около касата, семейната почивка или желания нов телефон дават на детето първите истински уроци за парите.
Коментари (0)
Вашият коментар