7 грешки след раждането

Периодът след раждането е време на големи промени, в което женският организъм има нужда от внимание, търпение и достатъчно време за възстановяване. В стремежа си бързо да се върнат към предишния си ритъм много майки допускат едни и същи грешки – започват да спортуват прекалено рано, пренебрегват състоянието на тазовото дъно, ограничават храненето си или напълно забравят за собствените си потребности заради грижите за бебето.

Една от най-често пренебрегваните части от възстановяването е тазовото дъно. По време на бременността и раждането мускулите в тази област са подложени на сериозно натоварване. Те поддържат матката, пикочния мехур и червата и в резултат на разтягането могат да загубят част от своята сила и еластичност. Това понякога води до болки в перинеума, изпускане на урина, неприятни усещания в кръста, както и до промени в чувствителността и дискомфорт по време на интимност.

Проблемът е, че много жени приемат тези симптоми като неизбежна част от майчинството. Мисълта, че „това се случва на всички и ще мине от само себе си", често кара жената да отлага търсенето на решение. В действителност липсата на подходяща грижа може постепенно да задълбочи оплакванията. Слабостта на тазовото дъно може да се отрази не само върху интимния живот, но и върху ежедневието – тренировките стават по-неприятни, носенето на бебето може да провокира изпускане на урина, а при по-продължително ходене или стоене може да се появи усещане за тежест и дискомфорт в малкия таз. Всичко това неминуемо се отразява и върху самочувствието.

Добър начин за постепенно укрепване на тези мускули са упражненията на Кегел. Те не изискват специално оборудване и могат да бъдат изпълнявани практически навсякъде, стига жената да има няколко свободни минути. При необходимост специалист може да препоръча и допълнителни средства за тренировка на тазовото дъно, сред които различни видове вагинални тренажори и устройства за мускулна стимулация. Данни от проучване, при което е използван специализиран тренажор за интимната мускулатура, показват значително подобрение след около три месеца редовни занимания. Съобщава се за седемкратно намаляване на оплакванията от стресова инконтиненция, четирикратно понижение на неудовлетвореността от сексуалния живот и около 2,5 пъти по-малко оплаквания от трудно повлияваща се болка. Най-важният фактор обаче остава постоянството. Дори кратки тренировки от пет до десет минути дневно могат да дадат резултат при редовно изпълнение.

Друга често срещана грешка е прекалено бързото връщане към интензивните физически натоварвания. След раждането много жени искат възможно най-скоро да възстановят фигурата си и да облекат дрехите, които са носили преди бременността. Именно това желание може да ги подтикне към фитнес, бягане, упражнения за корем или други по-сериозни тренировки, преди организмът да е готов за тях.

Прекомерното натоварване в първите месеци може да създаде допълнителни проблеми – да увеличи риска от смъкване на тазовите органи, да натовари оперативен шев или белег, да допринесе за появата на хернии и да засили болките в гърба и областта на таза. Важно е да се разбере, че по-интензивната тренировка не означава непременно по-бързо възстановяване. След раждането тялото има нужда от плавен преход към физическа активност.

В началото много по-подходящи могат да бъдат спокойните разходки, умерените дихателни упражнения, лекото разтягане и постепенното укрепване на мускулите на тазовото дъно. Връщането към спорта е процес, който трябва да се съобрази с начина на раждане, индивидуалното състояние и препоръките на лекаря. Възстановяването не е състезание – тялото има собствен ритъм и е важно той да бъде уважаван.

Не по-малко значение има и психическото състояние на жената. Появата на бебето носи радост, но заедно с нея идват недоспиването, новите отговорности и непрекъснатата грижа за друг човек. Следродилната депресия е по-разпространена, отколкото често се предполага, и според посочените данни може да засегне до една пета от жените по света.

Постоянната изтощеност, която не се повлиява достатъчно от почивка, честият плач, резките промени в настроението, раздразнителността, апатията, усещането за самота или безпомощност не бива да бъдат приемани просто като неизбежна част от майчинството. Една от най-големите грешки е жената да остане сама с тези преживявания и да се опитва да ги прикрива.

Разговорът с партньора, семейството или близък човек може да бъде важна първа стъпка. Контактът с други майки също може да помогне, защото дава усещането, че трудностите не са нещо, с което човек трябва да се справя сам. При по-сериозни или продължаващи оплаквания консултацията с психолог или психотерапевт е разумна и необходима форма на подкрепа. Грижата за психичното здраве е част от възстановяването, а не проява на слабост.

Храненето също заслужава специално внимание. След раждането някои жени се подлагат на строги диети в опит бързо да свалят натрупаните килограми. Други пък започват да използват храната като начин за справяне със стреса и умората. И двете крайности могат да бъдат неблагоприятни за организма.

Недостатъчното и еднообразно хранене може да доведе до дефицит на важни витамини и минерали, липса на енергия и постоянна отпадналост. При кърмещите жени балансираният прием на хранителни вещества е особено важен. Менюто трябва да осигурява достатъчно белтъчини, които са необходими за възстановяването на тъканите, както и храни, богати на желязо, като месо, черен дроб и елда. Зеленчуците, плодовете, ядките и пълнозърнестите продукти допринасят за приема на витамини, минерали и фибри, а достатъчното количество течности е от съществено значение за добрата хидратация. Връщането към предишното тегло обикновено е постепенен процес и не е необходимо да бъде форсирано за сметка на здравето.

Важно е младата майка да не пренебрегва и сигналите, които собственото ѝ тяло изпраща. В първите седмици и месеци вниманието естествено е насочено към бебето и собствените оплаквания често остават на втори план. Болки ниско в корема или кръста, необичайно или прекомерно течение, затруднения при уриниране, неволно изпускане на урина или болка и дискомфорт при интимна близост не трябва автоматично да се приемат за нормални.

Навременното споделяне на тези симптоми с лекар може да помогне за откриването на проблем още в началото и съответно за по-лесното му овладяване. Затова плановите гинекологични прегледи след раждането не бива да бъдат отлагани, а всяко необичайно усещане е добре да бъде обсъдено със специалист, дори когато изглежда незначително.

Сред предизвикателствата пред новите майки е и липсата на лично време. Новото ежедневие често се превръща в непрекъснат цикъл от хранене, приспиване, смяна на пелени и домакински задачи. В този ритъм жената лесно може да забрави, че самата тя също има нужда от почивка и време за презареждане.

Когато липсата на сън и почивка се натрупат, могат да се появят хронична умора, раздразнителност, емоционално изтощение и загуба на интерес към заниманията, които преди са носили удоволствие. Затова дори кратките моменти насаме са ценни. Двадесет минути с книга, спокойна разходка, любима музика или просто време без ангажименти могат да помогнат на жената да възстанови част от силите си. Важно е и партньорът или близките да поемат част от ежедневните задачи. Почивката не е лукс, а реална необходимост за възстановяването.

Същото се отнася и до приемането на помощ. Желанието да бъдеш идеалната майка, която сама се грижи за бебето, поддържа дома, приготвя храната и едновременно с това се възстановява физически, често създава непосилни очаквания. Перфекционизмът може да задълбочи умората, да натовари отношенията в семейството и да затрудни процеса на възстановяване.

Да приемеш подкрепа от партньора, роднините или приятелите не означава, че не се справяш добре. Напротив – умението да разпознаеш кога имаш нужда от помощ и да я поискаш е важна част от грижата за себе си и за детето. Никоя майка не е длъжна да бъде супергерой и да прави всичко сама.

Грешките след раждането са напълно човешки и не означават, че жената е лоша майка. Никой не може да бъде напълно подготвен за всички физически и емоционални промени, които идват с появата на детето. Най-важното е да се даде достатъчно време на организма, да се обръща внимание на симптомите, да се търси професионална помощ при необходимост и да не се забравя собственото благополучие.

Редовната, но умерена физическа активност, балансираното хранене, грижата за тазовото дъно, навременните медицински прегледи, подкрепата от близките и дори няколко минути лично време всеки ден могат да направят този период значително по-лек. Грижата за бебето започва и с грижа за мама.