Храните, които цял живот съхранявате неправилно

Доматите губят част от аромата си в хладилника, хлябът остарява по-бързо на студено, а картофите могат да позеленеят, ако ги оставите на светло. Начинът, по който съхраняваме продуктите, влияе не само на вкуса и трайността им, но в някои случаи и на безопасността на храната.

Една от най-честите грешки е прибирането на неузрелите домати в хладилника. Ниските температури могат да повлияят на процесите, отговорни за развитието на характерния им аромат, както и на текстурата им. Затова е по-добре да ги оставите да узреят на стайна температура, далеч от пряка слънчева светлина. Когато вече са добре узрели, можете да ги преместите в хладилника, за да забавите развалянето им. Преди консумация ги оставете известно време извън него, за да възстановят част от вкусовите си качества.

Хлябът е друг продукт, който често се оказва на неподходящото място. Много хора го прибират в хладилника, защото очакват така да остане свеж по-дълго. В действителност при температурите в обикновения хладилник нишестето в хляба претърпява промени, които ускоряват втвърдяването на средината. Ако планирате да го изядете скоро, съхранявайте го добре опакован на сухо място. За по-дълго съхранение най-подходящ е фризерът. Нарязаният предварително хляб може да се замрази на порции и да се размразява според нуждите. Ако забележите плесен, изхвърлете целия засегнат хляб, а не само видимо мухлясалата част.

При картофите най-важни са светлината, температурата и влагата. Изложени на светлина, те могат да позеленеят, което е признак за образуване на хлорофил и предупреждение, че е възможно да има повишени количества гликоалкалоиди, включително соланин. Тези вещества могат да причинят отравяне при прием в достатъчно големи количества. Силно позеленелите, горчиви или силно покълнали картофи не бива да се консумират. За съхранението им изберете тъмно, прохладно и добре проветриво място. Не ги оставяйте в плътно затворена найлонова торба, защото задържаната влага благоприятства развалянето.

Лукът също се нуждае от сухо и проветриво пространство, но не е добра идея да държите големи количества лук и картофи заедно. Условията, при които единият продукт започва да отделя влага или да се разваля, могат да повлияят и на другия. Целите глави кромид лук обикновено се съхраняват добре в мрежеста торба или кошница. След нарязване обаче лукът трябва да бъде прибран в затворен съд в хладилника.

Бананите често узряват по-бързо, когато стоят до ябълки, круши или други плодове, отделящи етилен. Това е естествен растителен газ, който участва в процеса на узряване. Ако сте купили зелени банани и искате да узреят по-бързо, можете умишлено да ги поставите близо до ябълки. Ако целта е обратната, дръжте ги отделно. Узрелите банани могат да се приберат в хладилника. Кората им ще потъмнее, но вътрешността често остава годна за консумация по-дълго.

Ябълките също отделят етилен и могат да ускорят узряването на някои плодове и зеленчуци около тях. За кратко съхранение могат да останат на стайна температура, но ако искате да ги запазите за седмици, хладилникът е по-подходящ. Добре е да ги държите отделно от чувствителни към етилена продукти, например някои листни зеленчуци.

Чесънът създава друг проблем, когато се съхранява в неподходяща среда. Целите глави предпочитат сухо, тъмно и проветриво място. Обеленият чесън трябва да се държи в хладилник и да се използва в кратък срок. Особено внимание изисква домашният чесън в олио. Ако такава смес се остави на стайна температура, може да възникне риск от развитие на бактерията Clostridium botulinum, която причинява ботулизъм. Домашно приготвеният чесън в олио трябва да се съхранява в хладилник и да се използва до четири дни или да се замрази.

Пресните подправки също не се съхраняват еднакво. Магданозът и кориандърът могат да останат свежи по-дълго, ако подрежете стъблата им, поставите ги в съд с малко вода и ги приберете в хладилника, защитени от изсъхване. Босилекът обаче е чувствителен към ниските температури. За краткосрочно съхранение често се запазва по-добре на стайна температура, със стъбла във вода и далеч от силно слънце.

При листните салати проблемът обикновено е излишната влага. Ако приберете мокри листа в плътно затворена торбичка, по тях може бързо да се появят слузести участъци и признаци на разваляне. Най-добре е да ги съхранявате в хладилника, като ограничите натрупването на конденз. Подходящ съд с кухненска хартия може да помогне за поемането на излишната влага. Ако измивате листата предварително, трябва да ги подсушите добре.

Медът е сред продуктите, които не се нуждаят от хладилник при обичайни условия. Високото съдържание на захари и ниската водна активност ограничават развитието на много микроорганизми. Съхранявайте го в плътно затворен съд, далеч от влага и пряка топлина. На студено той може да кристализира по-бързо, но кристализацията сама по себе си не означава, че се е развалил. Важно изключение е, че мед не бива да се дава на деца под една година заради риска от детски ботулизъм.

Яйцата също често се съхраняват неправилно. Макар в много европейски магазини да се продават извън хладилна витрина, у дома е препоръчително да се държат при постоянна ниска температура и в оригиналната опаковка. Не е добре да бъдат местени многократно от студено на топло, защото температурните промени могат да доведат до конденз по черупката. Вратата на хладилника не е най-подходящото място, тъй като при всяко отваряне температурата там се променя по-осезаемо.

Особено важно е правилното съхранение на сготвената храна. Оставянето на тенджера с ястие върху котлона до следващата сутрин не е безопасна практика, дори храната да изглежда и да мирише нормално. Нетрайните сготвени продукти трябва да бъдат прибрани в хладилник до два часа след приготвянето им, а при температура на околната среда над 32°C този срок се съкращава до един час. Големите количества е добре да се разпределят в плитки съдове, за да се охладят по-бързо.

Суровото месо и рибата също изискват специално внимание. Най-безопасно е да стоят в добре затворени съдове на най-ниския рафт на хладилника, така че соковете им да не попадат върху готови за консумация храни. Суровото птиче месо и мляното месо обикновено трябва да бъдат сготвени или замразени в рамките на един до два дни при правилно охлаждане. При други видове прясно месо допустимият срок може да е по-дълъг според продукта, опаковката и обозначенията на производителя.

От значение е и самата температура на хладилника. За безопасно съхранение на нетрайни храни тя трябва да бъде не по-висока от 4°C, а фризерът да поддържа около минус 18°C или по-ниска температура. Препълването на хладилника може да затрудни циркулацията на студения въздух, а оставянето на вратата отворена за продължително време повишава температурата вътре.

Разликата между правилното и неправилното съхранение понякога се измерва в няколко дни свежест, но при суровото месо, сготвените ястия и домашните консервирани смеси може да бъде въпрос и на безопасност. Затова е важно да се прави разлика между препоръките, които запазват вкуса на продуктите, и правилата, които предпазват от хранителни инфекции.