5 грешки, с които родителите създават злояди деца

Детето отказва зеленчуци, не иска да опитва нови храни и настоява да яде само няколко любими ястия? Всяко сядане на масата се превръща в изпитание за нервите, а вие се чудите къде грешите. Истината е, че понякога именно действията, с които родителите се опитват да насърчат доброто хранене, могат неволно да задълбочат злоядството. Има пет особено често срещани грешки, които си струва да познавате.

Почти всеки родител е преживявал момент, в който детето категорично отказва да изяде приготвената с толкова старание храна. Една лъжица супа предизвиква сълзи, зеленчуците биват внимателно избутани в края на чинията, а предложението да опита нещо ново завършва с решително „Не!". В началото подобни ситуации изглеждат като временен каприз, но когато се повтарят ежедневно, могат да се превърнат в истинско предизвикателство за цялото семейство.

Притесненията на родителите са напълно разбираеми. Храненето е пряко свързано с растежа и развитието на детето, затова отказът от определени храни поражда тревога дали то получава всички необходими хранителни вещества. Именно това безпокойство обаче понякога кара възрастните да прибягват до стратегии, които изглеждат логични, но невинаги дават желания резултат.

Специалистите по детско хранене отдавна обръщат внимание на факта, че хранителните навици се изграждат постепенно и се влияят не само от вкусовите предпочитания, но и от атмосферата на масата, отношението на възрастните и преживяванията, които детето свързва с храната. Важно е също да се знае, че избирателното хранене е често срещано в ранното детство и невинаги е следствие от поведението на родителите.

Първата голяма грешка е принуждаването на детето да яде, когато то не желае. Вероятно няма родител, който поне веднъж да не е произнасял познатите реплики „Само още една хапка", „Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко" или „Толкова малко си ял, няма как да си сит". На пръв поглед това изглежда като проява на загриженост. В действителност обаче постоянният натиск може да има обратен ефект.

Когато храненето се превърне в задължение, придружено от настояване и конфликти, детето може да започне да го възприема като неприятно преживяване. Вместо да се вслушва в естествените сигнали на тялото си за глад и ситост, то се оказва принудено да отговаря на очакванията на възрастните. При някои деца това води до още по-силна съпротива и отказ от храни, които преди са приемали без проблем.

Много по-полезен подход е родителят да определя каква храна се предлага, кога и къде се сервира, а детето да има възможност да реши дали и колко да изяде от нея. Това не означава липса на правила, а създаване на спокойна среда, в която храненето не е свързано с принуда.

Втората грешка е незабавното предлагане на любима алтернатива всеки път, когато детето откаже основното ястие. Представете си следната ситуация: за вечеря има зеленчукова супа и пилешко месо, но детето отказва дори да ги опита. След няколко минути преговори родителят се предава и приготвя сандвич, макарони или друго ястие, което знае, че малчуганът със сигурност ще изяде.

Подобно решение изглежда напълно естествено, особено когато основната цел е детето да не остане гладно. Ако обаче тази ситуация се повтаря ежедневно, то може постепенно да свикне с идеята, че няма нужда да проявява интерес към останалите храни, защото любимото ястие винаги ще бъде предложено като заместител.

Така менюто става все по-ограничено, а родителите се оказват в ситуация, в която приготвят различна храна за всеки член на семейството. С времето дори най-малкият опит за промяна може да предизвиква недоволство.

По-доброто решение е в семейното меню редовно да присъства поне една храна, която детето вече познава и харесва, наред с останалите предложения. Така то няма да се чувства притиснато да яде нещо непознато, но същевременно ще има възможност постепенно да свиква с различни вкусове и текстури. Целта не е детето да бъде оставяно гладно, а да се избегне превръщането на всяко хранене в поръчка на индивидуално меню.

Третата грешка е използването на сладкишите и лакомствата като награда за изядената храна. „Ако си изядеш зеленчуците, ще получиш шоколад", „Първо супата, после сладоледът" или „Само добрите деца, които си изяждат всичко, получават десерт" са изрази, които много семейства използват с убеждението, че така мотивират детето.

Проблемът е, че подобна стратегия може неволно да създаде разделение между храните на „неприятни, но задължителни" и „вкусни, които заслужават усилието". Когато броколите се превърнат в препятствие по пътя към шоколада, детето може да започне да ги харесва още по-малко. В същото време десертът придобива специална стойност и се превръща в основната цел на храненето.

Използването на храната като средство за награда или наказание може да повлияе и на начина, по който детето възприема собствените си потребности. Вместо да яде, защото е гладно, то може да започне да се храни, за да получи одобрение или обещана награда.

Това не означава, че сладките храни трябва да бъдат напълно забранени. По-важното е те да не се използват като инструмент за контрол. Когато десертът не зависи от броя изядени лъжици, постепенно се намалява напрежението около основното хранене.

Четвъртата грешка е прекалено бързото отказване от храни, които детето не харесва от първия път. Много родители приемат първоначалния отказ като окончателно доказателство, че детето не обича даден продукт. Ако малчуганът веднъж е отказал тиквички, спанак или риба, тези храни просто изчезват от семейното меню с обяснението „Той това не го яде".

Детските вкусови предпочитания обаче не са постоянни. Особено в ранна възраст непознатите вкусове, миризми и текстури могат да предизвикат предпазливост. Това е естествена част от развитието и не означава непременно, че детето никога няма да хареса съответната храна.

Понякога са необходими многократни спокойни срещи с нов продукт, преди детето да пожелае да го опита. При едно дете това може да се случи сравнително бързо, докато при друго процесът отнема значително повече време. Важното е храната да продължи да присъства на масата, без детето да бъде насилвано да я консумира.

Може да помогне и промяната в начина на приготвяне. Морковите например имат различен вкус и текстура, когато са сурови, печени, сварени или включени в друго ястие. Същото важи за много зеленчуци, меса и зърнени продукти.

Включването на детето в пазаруването и приготвянето на храната също може да събуди любопитството му. Когато то само избере зеленчук, измие го или помогне при подреждането на чинията, има възможност да се запознае с храната по начин, който не е свързан с очакването непременно да я изяде.

Петата грешка е превръщането на храненето в ежедневна борба за надмощие. Това вероятно е и една от най-трудните ситуации за преодоляване, защото често се развива постепенно. Всичко започва с няколко молби детето да опита нова храна, след това идват уговорките, обещанията и предупрежденията, докато накрая всяко сядане на масата се превръща в своеобразни преговори.

Родителите следят всяка хапка, коментират количеството изядена храна и непрекъснато се опитват да убедят детето, че трябва да яде повече. Малчуганът от своя страна може да започне да използва отказа от храна като начин да изрази самостоятелност или да се противопостави на натиска.

Така вниманието постепенно се измества от самото хранене към конфликта около него. Дори храни, които детето харесва, могат да се окажат част от напрегната ситуация, ако всяко хранене е съпроводено от постоянни забележки и очаквания.

Затова една от най-важните промени, които семейството може да направи, е да върне спокойствието на масата. Общите хранения, приятните разговори и личният пример на възрастните имат много по-голям потенциал да изграждат положително отношение към храната, отколкото непрекъснатото настояване детето да изяде още няколко лъжици.

Когато родителите сами се хранят разнообразно и показват удоволствие от храната, децата получават естествен пример за подражание. Не е необходимо всяко хранене да завършва с празна чиния, за да бъде успешно. Понякога успехът се изразява в това детето да е седяло спокойно на масата, да е проявило интерес към нов продукт или просто да е докоснало храна, която преди е отказвало дори да погледне.

Разбира се, важно е да се направи разграничение между обичайното избирателно хранене и по-сериозните затруднения. Някои деца имат силна чувствителност към определени текстури, миризми или вкусове. При други отказът от храна може да е свързан с физически дискомфорт, проблеми с дъвченето или преглъщането, хранителни алергии или други здравословни състояния. В такива случаи промяната в родителското поведение сама по себе си може да не е достатъчна.

Ако детето губи тегло, не наддава според очакванията, изпитва болка при хранене, често се дави или приема изключително ограничен набор от храни, е важно родителите да потърсят консултация с педиатър. Професионалната оценка може да помогне да се установи дали става дума за обичаен етап от развитието, или за затруднение, което изисква допълнителна подкрепа.

Изграждането на здравословни хранителни навици изисква време, търпение и постоянство. Необходимо е детето да има възможност да опознава различните храни със собствено темпо, да участва в семейните хранения и да усеща, че масата е място за общуване, а не за изпитване и наказания. Целта не е просто днес да изяде броколите си. Целта е утре, след месец и след години да може да се храни спокойно, разнообразно и с удоволствие.