Сериозно увеличение на финансовата подкрепа за родителите, по-високи социални помощи и ръст на минималната работна заплата са сред основните мерки, предвидени в проектобюджета за 2027 г. Това обяви социалният министър Наталия Ефремова, като подчерта, че кабинетът възнамерява да отдели повече средства за семействата с деца и уязвимите групи, въпреки препоръките на Европейската комисия за ограничаване на социалните разходи.
Една от най-съществените промени засяга еднократната помощ при раждане на дете, която се очаква да нарасне с над 56%. Увеличение е заложено и за месечните детски надбавки. В зависимост от броя на децата в домакинството те ще бъдат повишени с между 16% и 19%.
Новите размери ще засегнат значителна част от българските семейства, тъй като в момента над 400 000 домакинства получават подобна финансова подкрепа.
Допълнителни средства са предвидени и за родителите, които отглеждат деца с увреждания. При най-тежката степен на увреждане месечната помощ ще бъде увеличена с повече от 100 евро, уточни социалният министър.
Съществени изменения се подготвят и при обезщетенията за отглеждане на малко дете. Според заложените в бюджета параметри сумата за втората година от майчинството ще се повиши с 13% и ще достигне 450 евро месечно.
Наред с това управляващите предлагат по-благоприятни условия за жените, които предпочетат да възобновят професионалната си дейност, преди детето им да навърши две години.
Вместо досегашния механизъм за подпомагане се предвижда работещите майки да получават 75% от полагащото им се обезщетение за отглеждане на дете. По този начин правителството цели да насърчи по-ранното завръщане на пазара на труда, като същевременно запази част от финансовата подкрепа за родителите.
Положителна промяна се очаква и при обезщетението през първата година от майчинството. Тя ще бъде свързана с планираното увеличение на максималния осигурителен доход, тъй като размерът на изплащаните средства се определя според осигурителните доходи на майката за предходен период.
Сред обсъжданите мерки са и допълнителни данъчни облекчения за семействата с деца. Предвижда се също актуализиране на доходните граници, които определят правото на социално подпомагане.
Идеята е повишаването на трудовите възнаграждения да не води автоматично до отпадане на определени домакинства от системата за социална подкрепа.
По думите на Ефремова повече средства ще бъдат насочени и към хората с увреждания, както и към гражданите, чиито доходи остават под прага на бедност.
Част от социалните плащания са пряко обвързани с линията на бедност, поради което техният размер се повишава автоматично при нейната актуализация.
Друг важен въпрос в бюджетната рамка за 2027 г. е размерът на минималното трудово възнаграждение. Към момента в проекта е записана минимална заплата от 660 евро, но социалният министър заяви, че ще настоява сумата да бъде възможно най-близка до 672 евро.
Окончателният размер все още не е определен. Очаква се решението да бъде взето в рамките на следващите две седмици, когато трябва да бъдат изяснени и останалите финансови показатели на държавния бюджет.
Според Ефремова при определянето на минималното възнаграждение е необходимо да се намери баланс между потребностите на работещите и възможностите на бизнеса.
От една страна, заплатата трябва да позволява покриването на основните разходи за живот, а от друга – увеличението не бива да създава непосилна тежест за работодателите.
Социалният министър потвърди, че проектобюджетът за 2027 г. вече е предоставен за консултации с европейските институции. България трябва да спазва поетите ангажименти към Европейската комисия за ограничаване на бюджетния дефицит. Сред отправените препоръки присъстват и предложения за свиване на разходите в социалната сфера.
Въпреки тези ограничения правителството е предпочело да заложи на по-високи плащания за родители, деца и хора в затруднено финансово положение. Ефремова обясни, че допълнителните бюджетни средства за социални политики се планира да бъдат осигурени чрез мерки за увеличаване на приходите в държавната хазна.
Основната цел на кабинета е да постигне по-нисък прогнозен бюджетен дефицит, без това да води до намаляване на доходите или ограничаване на подкрепата за най-нуждаещите се граждани.
Коментари (0)
Вашият коментар