Кърпите са извадени от пералнята, ухаят приятно на препарат и изглеждат напълно чисти. Само няколко часа по-късно обаче се появява онази специфична миризма на влага и застояло, която понякога остава дори след повторно изпиране. Още по-неприятно е, когато кърпата изглежда свежа, докато е суха, но започва да мирише веднага щом се намокри. Много хора решават, че проблемът е в перилния препарат, и добавят по-голямо количество при следващото пране. Това обаче може да влоши ситуацията.
Причината най-често е комбинация от задържана влага, микроорганизми и натрупани остатъци в тъканите. Хавлиите попиват големи количества вода, а ако не изсъхват достатъчно бързо или не се изпират добре, в тях могат да се развиват бактерии и плесени, които допринасят за неприятната миризма. С времето проблемът може да стане толкова упорит, че обикновеното пране вече да не е достатъчно.
Една от най-честите грешки е оставянето на мокрите кърпи в коша за пране. След душ те често се хвърлят заедно с останалите дрехи, без да бъдат оставени да изсъхнат. Ако кошът е затворен или се намира във влажно помещение, тъканта може да остане мокра с дни. Подобен проблем възниква и когато изпраните хавлии се забравят в пералнята за цяла нощ. Затвореният барабан задържа влагата, затова е добре прането да се изважда възможно най-скоро след приключване на програмата.
Друг често срещан виновник е прекомерното количество перилен препарат. Противно на разпространеното убеждение, повече препарат не означава непременно по-чисто пране. Излишното количество може да се отмива трудно и да оставя остатъци между влакната, особено при кратки програми или препълнен барабан. С времето това затруднява доброто изпиране и може да направи кърпите по-твърди и по-малко попиващи.
Омекотителят също може да има отношение към проблема. Макар да придава приятен аромат и усещане за мекота, някои омекотители оставят покритие върху хавлиените тъкани. При редовна употреба то може да намали попивателната им способност и да затрудни отстраняването на замърсяванията. Силният аромат временно прикрива миризмата, но тя често се появява отново при следващото намокряне.
Значение има и температурата на пране. Много домакинства използват програми на 30 градуса за почти всички тъкани, но при силно замърсени кърпи или упорита миризма те невинаги са достатъчни. Ако етикетът позволява, прането на 60 градуса с подходящ препарат може да помогне за по-ефективното отстраняване на замърсяванията и намаляване на количеството микроорганизми. Не всички цветни и деликатни хавлии обаче издържат на такава температура, затова указанията на производителя трябва да се спазват.
Претоварването на пералнята е друга често допускана грешка. Когато барабанът е препълнен, кърпите нямат достатъчно пространство да се движат свободно, а водата и препаратът не достигат равномерно до всички части на тъканите. Хавлиите стават особено тежки, когато се намокрят, което допълнително затруднява изплакването и центрофугирането. Понякога разделянето на прането на две зареждания дава много по-добър резултат.
Не бива да се подценява и състоянието на самата пералня. По гуменото уплътнение на вратата, в чекмеджето за препарат и във вътрешните части на машината постепенно се натрупват замърсявания и влага. Ако пералнята мирише неприятно дори когато е празна, част от проблема може да идва именно от нея. Редовното почистване на уплътнението, чекмеджето и филтрите според инструкциите на производителя, както и използването на програма за почистване на барабана, помагат за поддържането ѝ. Добре е след пране вратата и чекмеджето да остават леко отворени, за да могат вътрешните повърхности да изсъхнат.
Понякога кърпите се изпират правилно, но неприятната миризма се появява по време на сушенето. Това е особено характерно за студените месеци, когато прането съхне бавно в затворени помещения. Ако няколко дебели хавлии са поставени плътно една до друга върху сушилника, вътрешните им слоеве могат да останат влажни дълго време. Добрата циркулация на въздуха, достатъчното разстояние между кърпите и редовното проветряване ускоряват изсъхването.
Начинът, по който кърпите се използват в банята, също има значение. След къпане много хора ги оставят сгънати върху закачалка или преметнати една върху друга. Така част от тъканта остава влажна с часове, особено в бани без прозорец или с недостатъчна вентилация. По-добре е всяка кърпа да бъде разгъната, така че въздухът да достига до по-голяма част от повърхността ѝ. Ако банята е постоянно влажна, сушенето в друго проветриво помещение може да бъде по-подходящо.
Когато неприятната миризма вече се е появила, кърпите могат да бъдат изпрани отново с подходяща програма и правилно количество препарат. При необходимост може да се използва кислородна добавка за пране, съобразена с материята и цветовете. Важно е различните почистващи средства да не се смесват произволно. Особено опасно е комбинирането на хлорна белина с оцет или други киселинни препарати, тъй като може да се отделят токсични газове.
След изпиране хавлиите трябва да бъдат напълно сухи, преди да се приберат в шкафа. Дори леко влажната кърпа може да придобие неприятна миризма, ако бъде сгъната и поставена между останалото бельо. Самият шкаф също трябва да бъде сух и проветрив. Ако въпреки правилното изпиране и сушене една стара кърпа продължава да мирише неприятно, може да се наложи да бъде заменена.
Честотата на пране също е важна. Кърпите за баня обикновено е добре да се изпират след няколко използвания, като интервалът зависи от това колко бързо изсъхват и при какви условия се съхраняват. При боледуване, видимо замърсяване или продължително задържане на влага е необходимо по-често изпиране. Кърпите за ръце, които се използват от няколко души, също трябва да се сменят редовно.
Коментари (0)
Вашият коментар