Има един особен аромат, който изпълва кухнята, когато във фурната се пече тиквеник. Сладостта на тиквата се смесва с канелата, корите постепенно придобиват златист цвят, а нетърпението да се опита първото парче расте с всяка минута. Това е от онези домашни сладкиши, които не се нуждаят от специален повод. Достатъчни са един свободен следобед, хубава тиква и пакет фини кори.
Тиквеникът присъства на българската трапеза от поколения, особено през есента и зимата. Той е и сред традиционните ястия за Бъдни вечер, когато се приготвя в постен вариант. В различните краища на страната рецептите се различават – някъде тиквата се задушава предварително, другаде се слага сурова, а към плънката се добавят орехи, стафиди или повече канела.
Един от най-сполучливите начини за приготвяне е с леко задушена тиква. Така плънката става мека и ароматна, а излишната течност може да се изпари още преди печенето. Това е особено важно, ако тиквата е по-водниста. Именно влагата в плънката често е причината корите да останат меки, вместо да се изпекат приятно хрупкави.
За една стандартна тава с диаметър около 30–32 сантиметра са необходими 400 грама фини кори за баница, около 900 грама почистена тиква, 130–160 грама захар според сладостта на тиквата, 100 грама едро смлени орехи, 100 милилитра олио, една чаена лъжичка канела и две супени лъжици галета. По желание може да се добави малко ванилия, а за завършек – пудра захар.
Тиквата се обелва, почиства се от семките и се настъргва на едро ренде. В широк тиган се загряват две супени лъжици от олиото и се добавя настърганата тиква. Задушава се на умерен огън около 8–12 минути, като се разбърква периодично. Целта е да омекне леко и част от отделената течност да се изпари, без да се превръща в пюре.
След това съдът се отстранява от котлона и тиквата се оставя да се охлади. Към нея се прибавят захарта, канелата, орехите и ванилията. Накрая се добавя галетата, която помага да се поеме част от останалата влага. Ако тиквата е много сочна, може да се използва още малко галета, но не бива да се прекалява, за да не стане плънката суха.
Фурната се загрява предварително на 180 градуса с горен и долен реотан.
За оформянето се вземат по две кори. Първата се намазва съвсем леко с олио, върху нея се поставя втората и също се поръсва с малко мазнина. По дългата страна се разпределя част от тиквената плънка, като се оставя свободно място по краищата. Корите се навиват на сравнително стегнато руло, без да се притискат прекалено силно.
Готовите рула се подреждат в намазана с олио тава. Могат да се оформят като охлюв, започвайки от средата, или да се наредят едно до друго. И двата начина са подходящи, но при подреждането на отделни рула се получават повече запечени краища.
Останалото олио се разпределя върху повърхността на тиквеника с помощта на четка. Особено внимание се обръща на краищата и местата, където корите се застъпват. Мазнината помага за равномерното запичане и образуването на тънка, хрупкава коричка.
Тиквеникът се пече около 35–45 минути, докато придобие наситен златист цвят. Времето може да варира според фурната, дебелината на рулата и количеството плънка. Ако горната част започне да потъмнява прекалено бързо, към края на печенето може да се покрие хлабаво с алуминиево фолио.
След изваждането от фурната е добре тиквеникът да остане непокрит поне 15–20 минути. Това е една от малките тайни на хрупкавата коричка. Ако веднага се завие с кърпа, парата ще омекоти изпечените кори. При тиквеник, който трябва да остане хрупкав, е по-добре да се остави да изстине свободно. Пудрата захар се поръсва непосредствено преди сервиране. Ако сладкишът е още горещ, тя бързо ще се разтопи по повърхността.
Има още няколко подробности, които могат да променят резултата. Първата е изборът на тиква. Сортовете с плътна, сладка месеста част са особено подходящи. Цигулката например често дава много добър резултат, но може да се използва и друг сорт, стига да не е прекалено воднист.
Втората е количеството захар. Ако тиквата е естествено сладка, 130 грама могат да бъдат напълно достатъчни. При по-безвкусна тиква количеството може да се увеличи. Важно е обаче захарта да се добави след задушаването, тъй като при нагряване тя стимулира отделянето на допълнителна течност от тиквата.
Орехите също имат значение. Ако се запекат за няколко минути в сух тиган и се оставят да изстинат, ароматът им става по-изразен. Добре е да бъдат нарязани или смлени по-едро, за да се усещат в плънката, вместо напълно да се сливат с нея.
За любителите на по-богатите вкусове към тиквата могат да се добавят шепа стафиди или малко настъргана портокалова кора. Портокалът се съчетава чудесно с канелата и придава свеж аромат, особено когато тиквеникът се приготвя за празничната трапеза.
Готовият сладкиш е най-вкусен в деня на печенето, когато корите все още са хрупкави. Ако остане за следващия ден, може да се затопли за кратко във фурна на около 160 градуса. Така част от хрупкавостта се възстановява, за разлика от затоплянето в микровълнова печка, което обикновено омекотява корите.
Домашният сладкиш е прекрасен и леко топъл, и напълно изстинал. Подхожда на сутрешното кафе, на следобедния чай или като десерт след семейна вечеря. А когато в кухнята остане аромат на печена тиква и канела, дори най-сивият есенен ден става една идея по-приятен.
Коментари (0)
Вашият коментар