Има шкафове, които се отварят с повишено внимание, за да не изпадне нещо. Чекмеджета, пълни с предмети, чието предназначение отдавна е забравено. И онзи стол в спалнята, върху който дрехите се трупат ден след ден, докато почти изчезне под тях. Всичко това изглежда като обикновена част от ежедневието, но постепенно започва да създава усещане за безпорядък, дори когато домът е почистен.
Смята се, че за по-уютно жилище са нужни нови мебели, красиви кутии за съхранение или цялостно преустройство. Понякога осезаемата промяна идва, когато няколко категории вещи просто напуснат дома. Освобождава се място, почистването става по-лесно, а търсенето на необходимите предмети вече не отнема толкова време.
Първото, с което си струва да се разделим, са счупените и неизползваеми вещи, които пазим с обещанието, че някой ден ще поправим.
Почти във всеки дом има поне един такъв предмет. Настолна лампа, която не свети от години. Стар сешоар, който работи само когато кабелът е поставен под определен ъгъл. Часовник без механизъм, стол с разклатен крак или кухненски уред, който отдавна е заменен с нов. Вещите остават по рафтовете, в килера или на балкона, придружени от добре познатата мисъл, че може да потрябват.
Проблемът е, че всяка от тях заема място и напомня за недовършена задача. При поредното разместване отново трябва да се решава къде да бъде прибрана. При почистване се мести от единия ъгъл в другия. А обещаният ремонт все така не се случва.
Добър начин за справяне с подобни вещи е да се определи конкретен срок. Ако лампата действително си заслужава ремонта, може да бъде занесена на майстор още през следващите дни. Ако столът има сантиментална стойност, може да се потърси начин за възстановяването му. Но когато липсват желание, време и реална възможност за поправка, съхраняването му само удължава отлаганото решение.
Разбира се, електроуредите, батериите и други специфични отпадъци не бива да попадат в обикновения контейнер. Те трябва да се предават на подходящи места за събиране и рециклиране. Така освобождаването на пространство не създава излишен проблем за околната среда.
Втората категория са дрехите, обувките и аксесоарите, които отдавна не се носят, но продължават да заемат най-удобните места в гардероба.
Тук раздялата е по-трудна. Една рокля напомня за хубав празник. Дънките са купени с надеждата, че някой ден отново ще стават. Сакото е било скъпо, макар да не е обличано от няколко сезона. И така гардеробът постепенно се изпълва с дрехи от различни периоди на живота, докато любимите и удобни неща се губят сред тях.
Парадоксално е, че човек може да има препълнен гардероб и всяка сутрин да изпитва затруднение какво да облече. Когато голяма част от съдържанието му не отговаря на настоящия начин на живот, изборът става по-бавен и досаден. Налага се да се преглеждат закачалки, да се разместват купчини и да се търси точно онази блуза, която се носи най-често.
Подреждането започва по-лесно, когато дрехите се извадят и се ревизират една по една. Важно е дали са удобни, дали са в добро състояние и дали действително се носят. Няма особен смисъл любимите ежедневни дрехи да стоят смачкани, докато половината гардероб е зает от неща, които от години не са излизали навън.
Това не означава да се изхвърля всичко, което не е обличано през последните месеци. Сезонните дрехи, официалните тоалети и вещите със специална стойност имат своето място. Но дрехите, които са неудобни, износени или вече не отговарят на вкуса и потребностите на семейството, могат да бъдат отделени.
Запазените облекла могат да се дарят, подарят или продадат. Износените текстилни изделия е добре да се предадат за подходящо събиране, когато има такава възможност. По този начин освобождаването на гардероба не е свързано непременно с разхищение.
Третото нещо, което незабелязано натоварва дома, са предметите, пазени единствено от чувство за вина или по навик. Тази категория е може би най-интересната, понеже не винаги изглежда като очевиден безпорядък. В нея попадат подаръци, които никога не са харесвани, сувенири от пътувания, които вече не носят приятни спомени, стари декоративни предмети, ненужни комплекти чаши и всякакви дреболии, които стоят по рафтовете само понеже някога са били купени или подарени.
Понякога човек запазва дадена вещ от уважение към този, който му я е подарил. Друг път изпитва неудобство да се раздели с нещо скъпо, макар отдавна да няма нужда от него. Има и предмети, които просто са били в дома толкова дълго, че никой вече не се замисля дали ги харесва.
Тези вещи се натрупват особено много в дневната, кухнята и коридора. Декоративни фигурки, купички, свещници, вази, рекламни сувенири, стари списания и кутии с неизвестно съдържание постепенно заемат всяка свободна повърхност. Почистването става по-бавно, а дори след основно подреждане помещението може да изглежда претрупано.
Полезно е от време на време да се огледат откритите рафтове, шкафовете и местата, върху които постоянно се оставят дребни предмети. Ако дадена вещ не се използва, не носи радост и няма особена сантиментална стойност, няма причина непременно да остане.
Същевременно домът не трябва да се превръща в празно пространство, лишено от спомени. Старите семейни снимки, наследената кутия за бижута или любимата чаша от детството могат да бъдат много по-ценни от скъпите декоративни предмети. Въпросът е кои вещи действително заслужават място и кои се съхраняват единствено по инерция.
Разчистването на дома обаче не е необходимо да се превръща в изтощителен проект за целия уикенд. Дори петнадесет минути, посветени на едно чекмедже или един рафт, могат да дадат видим резултат. Следващия път може да се прегледа шкафът в банята, кутията с кабели или пространството под леглото. Малките промени са по-лесни за поддържане и не създават усещането, че цялото жилище е обърнато с главата надолу.
Има още една подробност, която често се пропуска. Освободеното място не е задължително веднага да се запълва с нови покупки. Празният рафт може да си остане празен. Кухненският плот не се нуждае от украса във всеки ъгъл, а в гардероба е приятно да има достатъчно пространство между закачалките. Именно тази свобода прави ежедневните дейности по-удобни.
След подобно разчистване разликата се усеща в съвсем обикновени моменти. Ключовете се намират по-бързо. Дрехите се прибират без усилие. Масата може да бъде избърсана, без първо да се местят десет предмета. И когато вечер всички се приберат, стаите изглеждат по-спокойни, без непременно да са подредени до съвършенство.
Домът не е склад за всички покупки, подаръци и неща, преминали през живота на семейството. Той е мястото, където хората трябва да могат да си почиват, да се движат свободно и да се чувстват добре. Понякога за това не е нужно да се добавя нищо ново. Достатъчно е да се освободи малко пространство за живота, който се случва в него.
Коментари (0)
Вашият коментар