Трогателен жест на сина на телевизионната водеща Петя Дикова развълнува социалните мрежи. Малкият Александър, когото близките му наричат Сашето, в продължение на година и половина отглеждал косата си с една-единствена цел – да я дари за изработването на перука за болно дете. Зад благородната му постъпка обаче се крие и дълбоко лична семейна история.
За необикновеното решение на момчето разказа самата Петя Дикова в емоционална публикация във Фейсбук. Водещата признава, че пътят към осъществяването на тази мисия съвсем не бил лесен, особено за дете, което тренира плуване.
„Сашето от година и половина пуска дълга коса с намерение да я дари. Както майките на момчета и то, на момчета, които тренират плуване, могат да си представят – това беше голямо изпитание", споделя тя.
Оказва се, че понякога момчето ставало обект и на подигравки от страна на други деца заради дългата си коса. Вместо да се разколебае обаче, то проявило завидна решителност и чувство за хумор.
„Казваше им, че ще става сърфист", разказва майка му и допълва, че синът ѝ проявил постоянство и характер, защото знаел, че има важна мисия – да помогне на друго дете.
Решението му не е случайно. В семейството на Петя Дикова темата за загубата на коса има особено лично значение. Нейната баба Пенка, на която е кръстена водещата и която е майка на баща ѝ, е страдала от алопеция. Именно затова вкъщи често разговаряли за перуките и за хората, които се нуждаят от тях.
Когато настъпил дългоочакваният момент за подстригването, благородната инициатива получила неочаквана подкрепа. От салона не само отказали да вземат пари за услугата, но и добавили значително количество допълнителна коса, дарена от случаен посетител.
Впоследствие приятелка на Петя също решила да се включи, като предоставила истинска коса, която предварително била закупила за себе си. Така добрият пример на едно малко момче успял да увлече и възрастните, превръщайки личната му кауза в общо усилие.
Най-силният момент обаче настъпил, когато бащата на Петя Дикова видял внука си вече подстриган, с косата, подготвена за даряване.
„Какво нещо е животът. Когато аз бях на годините на Сашко, за последен път видях майка ми с коса. Тогава дойде болестта (алопеция), а с нея и забрадките, после и перуките."
Така една детска постъпка събра в себе си спомена за болезнено преживяване от миналото и надеждата, че днес нечие друго дете ще получи подкрепа в труден момент.
Коментари (0)
Вашият коментар