Смъртта е една от най-трудните теми за обсъждане с малки деца, особено когато се борите да се справите със собствената си мъка. Но тя също така е неизбежна част от живота
Децата в предучилищна възраст обикновено са наясно със смъртта от рано. Те чуват за нея в приказките, виждат я по телевизията или се натъкват на мъртви буболечки, птици или животинки на тротоара или край пътя. Някои деца може вече да са преживяли загуба на домашен любимец или член на семейството.
Въпреки това има аспекти, които малчуганите на тази възраст все още не могат да разберат. Например - не могат да осъзнаят, че смъртта е постоянна, неизбежна и се случва на всеки. Нито пък могат да разберат, че да си мъртъв означава, че тялото вече не функционира. Те може да вярват, че починалият все още яде, спи и прави нормални неща, само че горе на небето и това е временно и обратимо.
Мъниците в предучилищна възраст реагират на смъртта по различни начини. Не се учудвайте, ако детето ви стане прилепчиво, намали успеха си, започне да заеква или внезапно се откаже да отиде в позната обстановка. То се опитва да разбере защо възрастните около него са толкова тъжни. Светът може внезапно да му се стори зловещ по начин, който не е бил преди. От друга страна, то може да не прояви никаква реакция или отговорите му да са непостоянни, примесени с обичайната бодрост и игра. Това също е нормално. Децата обработват скръбта по малко, а не наведнъж. Мнозина отлагат скръбта, докато не почувстват, че е безопасно да изразят тези чувства. Това е процес, който може да отнеме месеци и дори години, особено ако загубата е на много близък член на семейството.
Не избягвайте въпросите. Вашето дете може да се интересува от смъртта, дори ако не е загубило любим човек. Всъщност по-малко емоционално натоварените времена са добра възможност за полагане на основа. Тя ще помогне на детето ви да се справи, ако загуби някого. Давайте кратки, прости отговори. Малките деца не могат да се справят с твърде много информация наведнъж. На тази възраст е най-полезно смъртта да се обясни с термините на физическите функции, които са престанали, вместо да се впускате в сложна дискусия за конкретна болест: „Сега, когато чичо е починал, тялото му е спряло да работи. Той не може да ходи или да тича, или да яде, или да спи, или да вижда вече и не чувства никаква болка."
Изразете собствените си емоции. Скръбта е важна част от лечението, както за малки, така и за възрастни. Не плашете с прекомерна проява на чувства, но не правете темата забранена. Обяснете, че възрастните също имат нужда да поплачат понякога и че се чувствате тъжни от липсата. Отрочето ви е наясно с промените във вашето настроение и ще бъде още по-притеснено, ако усети, че нещо не е наред, но вие се опитвате да го скриете.
Изложете причините за смъртта възможно най-просто: „Дядо беше много, много стар и тялото му вече не можеше да работи“. Ако дядо е бил болен преди да почине, не забравяйте да уверите детето си, че ако се разболее от настинка или грип, това не означава, че ще умре. Обяснете, че има различни начини, по които хората се разболяват и че се възстановяваме от леки настинки като тези, които обикновено има вашето дете.
Бъдете особено внимателни, когато обсъждате Бог и небето. Обясненията за смъртта и отвъдния живот, разбира се, ще зависят от вашите собствени религиозни вярвания. Ако понятията за Господ и небето влязат в разговора, помислете внимателно какво ще изречете, тъй като думите, предназначени да утешат, всъщност могат да объркат детето.
Коментари (0)
Вашият коментар