Защо бебето не прохожда?

Ако детето не проходи до 18-ия си месец, е добре да се свържем и консултираме със специалист.

Невинаги причината е опасна или стряскаща. Понякога става въпрос за нещо незначително, но все пак е важно да се консултирате. Вижте някои от най-често срещаните причини, обясняващи защо детето ви все още не прохожда:

Генетична предразположеност към късното прохождане

Може и да сте от майките и татковците, които предпочитат независимото отглеждане на дете, тоест всякаква липса на помощ на бабите, но има моменти, когато те са наистина нужни. Дори и да става въпрос само за един съвет или консултация. Попитайте ги кога сте проходили вие. Има схващане, че детето ще проходи горе долу около периода, сметнат средно аритметично между времето на вас и партньора ви.

Детето е уплашено

Възможно е първите му опити да проходи да са били толкова катастрофални и стряскащи, че да се откаже за известно време. Възможно е и вие дори да сте прекалили с насърчаването да направи първите си стъпки. Ако е паднало и се е ударило и се е уплашило от случилото се, ще трябва да преодолее психическата си бариера и чак тогава да събере смелост да опита отново.

Наличие на болест

Не става въпрос за страшна болест на костите или мускулите, които да ограничат двигателната способност на крайниците и респективно да се стигне до забавяне на момента на прохождане. Дори една настинка допринася за общата отпадналост на бебето, а такава не може да му помогне, а само да навреди на мотивацията и желанието да направи първите си стъпки. В крайна сметка, за детето е огромно усилие да направи това ново движение и една отпадналост ще повлияе на крайния резултат.

Ограниченост на движенията

Обратно, ако вие сте свръх закрилящ родител, който не позволява на детето да предприема рисковани движения извън кошарата, количката или столчето за хранене и то стои само с всички възможни колани, закопчани на максимум, няма как да очаквате да е развило всички двигателни умения навреме.

Детето не е обуто подходящо

Макар и рядко, бебето може да откаже да стъпва босо, само по чорапки, защото те може да се хлъзгат и то да не усеща упора. Често срещан е грешният избор на обувки за прохождане. Не толкова марката, колкото точният размер – могат да създадат дискомфорт за детето, а от там и нежеланието да ходи. Не се притеснявайте излишно, ако закъснява с първите си стъпки. Дайте му време и скоро то само ще дойде при вас, без дори да сте го очаквали!