В София има най-много жители, но децата и многодетните родители се оказват най-малко
Колкото по-образовани са, толкова по-рядко забременяват
Българите са изправени пред нов проблем за оцеляването си като нация - у нас няма кой да ражда деца.
Броят на жените във фертилна възраст намалява и сега те са едва 1,295 млн., навършили от 15 до 49 години, показват данните от последното преброяване на НСИ. За сравнение рекордът при жените, които могат да бъдат майки, е стигнат през 1975 година, когато техният брой е бил 2,178 млн. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период - 377 хил., или 22,5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад - от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 г. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1,5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението. Това означава, че новородените не са достатъчно, за да компенсират бройката на починалите.
От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната, посочват от НСИ.
Причините били много и различни. Сред тях са променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, отлагането на сключването на брак и раждането на първо дете, както и емиграцията от страната предимно на хора в активна възраст.
Данните от преброяването показвали още, че 748 хил. жени над 12-годишна възраст имат по едно дете. Най-много били тези с две - 1,353 хил., или 44,6% от жените у нас. Майките с три деца са 6,7%, а тези с четири и повече са едва 78 000, или 2,6%. Малко повече от една пета от жените - 650 хил., нямат деца.
От събраните данни НСИ прави извода, че с нарастване на възрастта се увеличава броят на децата. Това показвало, че по-младите все още биха могли да увеличат наследниците си. Тенденцията на повишаване на образователното ниво обаче оказвала негативно влияние върху равнището на раждаемостта.
Последното преброяване потвърждава това - най-висок е средният брой деца при жените над 12 години без образование - 2,75. Близък по стойност е за тези с основно и начално образование - съответно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е при висшистките - 1,25.
Безработните и без образование жени имат най-много деца - средно 3,07. На срещуположния полюс са безработните с висше образование със среден брой деца 0,9.
Като цяло по-висок е средният брой при безработните жени без образование или с основно и начално. Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой е достатъчен за просто възпроизводство - 2,25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред ромите, посочват от НСИ.
По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1,79. Средният брой деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.
Въпреки общоприетото схващане, че ромките раждат много млади, данните не го потвърждават - според тях те имат средно две деца, когато са на възраст 25-49 години, а тези над 50 години имат три. При турската етническа група раждаемостта се измества към по-горна възрастова граница, като тези над 55 години имат средно по 2 деца.
Сравнението с данните от предишното преброяване през 2011 г. показва, че намаляване на раждоемостта има и при ромската, и турската етническа група.
Българките раждат най-късно, става ясно още от данните. Средният брой деца е най-висок (1,85) сред тези, които са във възрастовата група 65-69 навършени години. Очаквано тези, които имат мюсюлманско вероизповедание, раждат най-много - средно 1,83 деца. Сред изповядващите християнската вяра най-висок е средният брой на децата при протестантите, който е близък до този на мюсюлманите, следват източноправославни, католици и с арменско вероизповедание. При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1,4.
От НСИ акцентират, че има значителна разлика в броя на децата между отделните области на страната. Въпреки концентрацията на хора в София се оказва, че столицата се представя най-зле спрямо раждаемостта и броя на деца.
Така например жените с две деца в област Смолян са 53,4%, докато в столицата са най-малко - 36,1 на сто. Най-много са тези с едно дете в област Габрово (32,1%), а най-малко - в Кърджали (16,1%).
Многодетните семейства преобладават в областите Кърджали, Сливен, Търговище и Разград. Най-малко са в Габрово, Перник и София. Доста се различават областите и по средния брой на децата. Най-много са те в Кърджали и Сливен, а в общо 23 области този показател е над средния за страната. По-нисък от средния е броят на децата в 5 области, като най-малко са в София.
Коментари (0)
Вашият коментар