В първия ми ден в колежа срещнах най-добрата си приятелка. Стоейки в коридора на нашето общежитие в деня на настаняването, веднага почувствах връзката помежду ни - не само с нея, но и с майка й.
Те се представиха и нещо в тях ме накара да се почувствам толкова комфортно. Докато седмиците минаваха и свиквахме с новия си живот далеч от дома, обсъждахме много майките си. Приятелката ми изпитваше невероятна носталгия. Беше очевидно, че тя има стабилна поддържаща система у дома и е особено привързана към нея. Чувствата при мен бяха смесени. Бях щастлива, че съм далеч от майка си, но в същото време често се чудех какво е да имаш майка като нейната, която да ти липсва толкова много.
Говореха по телефона веднъж на ден. Забелязвах, че тези разговори са пълни с взаимно уважение и любов. Обаждаше се на майка си всеки ден. Родният й град беше само на час път от училище и често ме канеше у дома през уикендите. Майка й винаги бе развълнувана да ни види, а аз винаги се чувствах добре дошла и приета. Знаех, че това няма да е съвсем така, ако аз трябваше да заведа моя приятелка у дома. Винаги питаше за това как върви учението ни и надеждите ни за бъдещето.
Нещо повече, майка й винаги се грижеше да имаме всичко необходимо, преди да се върнем на училище. Тя щеше да ми предложи шампоан, паста за зъби и тампони. Не само, че майка ми не направи това за мен, защото купувах всичките си нужди с пари от работа и обучение, но и тя никога не е харесвала нито един от приятелите ми. Следователно нямаше начин да си помисли да направи нещо толкова мило за тях .
Спомням си, че тогава си мислех, че може би трябва да положа повече усилия за отношенията с майка ми. Копнеех да имам връзка с нея като тази, която имаше моята най-добра приятелка. Но също така осъзнах, че много от чувствата ми към нея бяха негативни. Чудех се дали отсъствието в колежа би било добре за връзката ни. Може би нещата щяха да се променят, когато се прибера.
Нямах кола в училище, но намерих няколко души, готови да ме закарат до вкъщи за ваканцията за Деня на благодарността. Един приятел искаше да си тръгне няколко дни по-рано и ми хрумна добрата идея да изненадам майка си. Мислех, че ще се зарадва да ме види и ще е облекчена, че не се налага да пътува дълго, за да ме вземе. Никога няма да забравя какво се случи вместо това, когато изтичах в къщата с чантата си. Лицето на майка ми изглеждаше раздразнено, а не щастливо. Тя излизаше от вратата, за да отиде на разходка със съседката и изобщо не се интересуваше, че съм там. Не я бях виждала от три месеца. Сърцето ми се сви, когато разбрах, че наистина нищо не се е променило между нас.
Знаех, че искам нещо повече, когато един ден имам свои деца и майката на моята приятелка ми показа, че има различен начин. Тя ми показа нагледно как можеш да накараш едно дете да се чувства желано, сигурно и обичано безусловно. Не беше нужно да ми е родител, за да ме вдъхнови. Наблюдаването на начина, по който тя взаимодейства с дъщеря си и другите й четири деца беше всичко, което ми бе нужно.
Сега, когато вече съм майка, често мисля за нея, когато се чувствам изтощена и съм изкушена да кажа на децата си, че нямам време да направя нещо, което те наистина искат. Вместо това си спомням как непрекъснато казваше, че връзката й с децата е най-важното нещо за нея и нищо друго няма значение. Тя ми помогна да изясня за себе си какво искам от връзката родител-дете и съм ще съм й вечно благодарна.
Автор: Диана Парк
Източник: Scarymommy.com
Коментари (0)
Вашият коментар