"Случва ли ви се да крещите, да заплашвате детето си със „санкции“, които после не изпълнявате, или пък да го наказвате с мълчание?", пита Астрид Ван Ден Броек в todaysparent.com.
За много от нас това са крайни мерки, които се кълнем, че никога няма да предприемем.
Такива трикове са използвали нашите родители, за да ни накарат да седим мирно или да се държим прилично пред хората. По-съвременният подход е да помогнем на детето да си изгради морален компас и емоционална интелигентност, които са му необходими за добро поведение в много различни ситуации, без да се налага да му стоите на главата или да му крещите.
Ако не ви харесват методите за дисциплиниране, които използвате до момента и ви се иска да ги подобрите, помощта идва от трима от най-добрите канадски експерти по въпросите за отглеждането на деца.
Ето как да действате:
Не крещете!
„Остави чиниите веднага!“ Викането може и да привлече вниманието на децата ви, но „не учи на нищо от това, което искаме да бъде научено”.. Ако малките възприемат, че основно общувате чрез крещене, е много по-вероятно те също да използват викането като основна форма за общуване. Нещо повече: Ако крещите през цялото време - или ужасно плашите детето, или ужасно го разсмивате. Просто вече няма никакъв ефект.
Напразни заплахи
Молите. Умолявате. Твърдо предупреждавате детето си да не скача от канапе на канапе. И ви остава само едно: никаква телевизия до края на месеца. Убедени сте, че ще проработи, защото малката маймунка знае, че трябва да включи най-доброто си поведение с отчаяната надежда, че всъщност няма да ѝ отнемете телевизията. Вие вече знаете, че ще се предадете много, преди да е дошъл краят на месеца. В дългосрочен план това ще предизвика проблеми. Ако родителят не изпълнява заканите си, децата се научават да не му вярват. Проблем е, защото доверието е основата на всяка здрава връзка.
Без наказания тип „на килимчето“
Дали става въпрос за истинско килимче, стол или някой ъгъл в къщата ви, използването на „място за наказание“ може да има противоречиви резултати. Понякога работи. Понякога детето ви просто си седи и замисля как да не го хванат следващия път. Или може би изглежда, че работи, защото детето ви е било засрамено и затова се държи добре. За него мястото за наказание е като излежаване на присъда. Освен това, пращането му в ъгъла може да доведе до борба за надмощие помежду ви, ако обръщате повече внимание на това то да седи мирно там, отколкото на урока, който трябва да научи.
Шамари
Шамар по дупето показва на детето кой е шефът. То е наплашено да си мисли, че ако сгафи, ще бъде ударено отново. Именно заради това изглежда, че пляскането върши работа, но пък и точно по същата причина експертите не одобряват тази стратегия. Пляскането праща объркващо послание, много родители го правят, защото не знаят какво друго.
Ако го наказвате с мълчание
Помолили сте децата си няколко пъти да спрат да се бият на задната седалка. Накрая избухвате:„Не мога повече!“ И след това замлъквате и не обелвате и дума. Въпреки че внезапното преустановяване на комуникацията може и да спре караницата, мълчанието кара децата да се чувстват некомфортно.
Ако избягвате дисциплинирането
Понякога да се отдръпнете – например когато децата се карат за играчка – може и да е добър ход, защото кара мъниците да разрешат проблема сами. Но има случаи, в които изпадаме в родителска апатия - викали сме и не е свършило работа, след което просто сме седнали, игнорирайки проблема. Вредно е, защото показва на децата ви, че няма никаква структура или някой, който да прави нещо.
Източник: www.todaysparent.com
Коментари (0)
Вашият коментар