Първите признаци на заекване се появяват на възраст около 18–24 месеца

Първите признаци на заекване се появяват, когато детето е на възраст около 18–24 месеца.

По това време речникът търпи сериозно развитие и децата започват да използват думи, за да образуват изречения. За родителите заекването може да е притеснително и смущаващо, но е естествено децата да заекват на този етап.

Бъдете максимално търпеливи

Детето може да заеква и само за няколко седмици или няколко месеца. Повечето мъници, които започват да заекват преди 5-годишна възраст, спират без никаква нужда от помощ или логопедична терапия. Но ако проблемът се случва често, влошава се или заедно с него се появяват движения на тялото или лицето, консултацията с логопед около 3-годишна възраст е добра идея.
Обикновено заекването се засилва, когато малчуганите влязат в началното училище и започнат да усъвършенстват своите комуникационни умения. Дете в училищна възраст, което продължава да заеква, вероятно е наясно с проблема и може да се смути от него. Съучениците и приятелите могат да привлекат вниманието към него или дори да го дразнят. Ако това се случи, говорете с учителя, който може да обърне внимание на това в класната стая с децата. Преподавателят може също да намали броя на стресовите говорни ситуации за вашето дете.

Кога да потърся помощ?

Ако детето ви е на 5 и все още заеква, поговорете с лекар или логопед. Консултирайте се със специалист, ако:

Избягва ситуации, в които се налага да говори
Сменя думи от притеснение, че ще заеква
Има специфични движения на лицето и тялото, съпътстващи заекването
Повтаря цяла дума или фраза често по няколко пъти
Често повтаря звук или сричка
Речта му звучи странно
Също така говорете с терапевт ако:
Забележите нарастващо лицево напрежение и стягане на мускулите, отговарящи за речта.
Забележите напрежение в гласа, което причинява повишаване на височината и силата.
Имате други притеснения относно речта на детето ви.

Как могат да помогнат родителите?

Не настоявайте да говори правилно или прецизно през цялото време. Нека бъде весело и забавно.
Използвайте семейните събирания около масата като време за разговори. Избягвайте разсейващите фактори като радио или телевизия.
Избягвайте поправянето и критиката. Тези коментари, колкото и доброжелателни да са, могат единствено да притеснят детето.
Избягвайте то да говори или да чете на глас, когато това му е неприятно или когато заекването се увеличава. Вместо това през това време насърчавайте дейности, които не изискват много разговори.

Не го прекъсвайте и не му казвайте да започне отначало.
Не му казвайте да мисли преди да говори
Осигурете спокойна атмосфера у дома.
Говорете бавно и ясно, когато говорите с детето си. Опитвайте се да не отклонявате поглед или да показвате знаци, че сте притеснени.
Оставете детето да говори за себе си и да довърши мисълта и изреченията си. Изчакайте преди да отговорите на въпроса или коментара.
Говорете бавно. За това е нужна практика!