Малките деца често преживяват емоциите си бурно. Това е нормално, защото все още не разполагат с нужния житейски опит, а умението им да управляват собствените си чувства тепърва се развива. За родителите обаче тези моменти са изключително трудни. На думи е лесно да си кажем: „Ще бъда търпелив и съпричастен." На практика обаче, когато детето се тръшка в магазина или плаче неудържимо у дома, ние самите се борим със силни емоции, като гняв, безсилие, срам.
Мисли като:
„Какво не правя както трябва?"
„Защо се случва точно сега?"
„Всички ни гледат, как се изложихме..."
„Защо просто не приеме, че няма да стане неговото?"
– се въртят в главите ни, докато в същото време детето има нужда от нас не като съдия, а като закрила.
Психолозите посочват, че много от нас са израснали с убеждението, че силните емоции са нежелани и са нещо, което трябва да се скрива или потиска. Затова, когато собственото ни дете изпадне в емоционален срив, вътре в нас се задейства собствената ни „вътрешна аларма". Усещаме го като заплаха, макар че това не е опасност, а просто едно разстроено дете. Понякога замръзваме, друг път избухваме. И най-добрите ни намерения се изпаряват, защото сме попаднали в собствения си несъзнателен капан. Как да реагираме по начин, който помага и на детето, и на нас?
Този вътрешен сигнал за „опасност" е отзвук от миналото. Припомнете си, че днес сте възрастен човек и че е нормално детето ви да преживява силни чувства. Те не са заплаха. Просто са човешки.
Не драматизирайте ситуацията. Когато детето плаче или се ядосва, си кажете: „Няма нищо страшно. Мога да се справя." Това е момент на нужда, не криза. Не е необходимо да спасявате положението, а само да присъствате с разбиране.
Колкото и да не ви се иска, детето ще премине през гняв, тъга, разочарование. Въпросът е ще го накарате ли да се срамува от тези емоции или ще му помогнете да ги приеме и изрази по здравословен начин? Когато позволите на детето да се разтовари емоционално, то се чувства сигурно и обичано, независимо от състоянието, в което се намира.
Не е нужно да обяснявате, да увещавате или да поучавате. Малчуганът няма достъп до рационалното мислене, когато е разстроен. Той иска просто да бъде приет. Прегърнете го, изчакайте, бъдете до него. Това е напълно достатъчно.
Изберете да отговорите с любов. Във всеки труден момент ние избираме: ще отговорим с гняв или с разбиране. Любовта в този контекст не означава да изпълните всичките му желания, а да покажете, че го обичате дори когато не се държи по най-добрия начин. Това е най-силният урок, който можем да дадем. А именно, че емоциите не застрашават връзката ни.
Обясненията и упреците в този момент само ще затруднят детето. То няма нужда от логика, а от присъствие. По-късно, когато се успокои, ще дойде моментът за разговор. Сега просто бъдете до него.
Погрижете се и за себе си. Родителството събужда неподозирани вътрешни емоции. Вие също имате нужда от подкрепа. Поговорете с близък човек, напишете как се чувствате, поплачете, ако трябва. Позволете си да сте уязвими, така както позволявате на детето си.
Да останем спокойни, когато децата ни „избухват", е трудно, но именно в тези моменти им показваме какво означава обич без условия. Всеки път, когато не отговорим с гняв, а с разбиране, те се учат как да приемат и своите чувства. И точно тогава започваме да виждаме резултатите. Детето се успокоява по-бързо, чувства се чуто и се научава, че дори в най-тежките моменти мама и татко остават до него.
Коментари (0)
Вашият коментар