Броят на децата, които изпитват сериозни затруднения с овладяването на четенето и писането, неотклонно нараства. Тези предизвикателства, често обединени под термина дислексия, засягат ученици с нормална или дори надсредна интелигентност, които обаче не успяват да се справят с писмената реч така, както се очаква в училищна среда. Един от най-известните специалисти в тази област днес е американецът Роналд Дейвис. Когато бил на осемнадесет години, той все още не можел да чете и пише, въпреки своя доказано висок коефициент на интелигентност от цели 137 точки. Наричали го „функционално неграмотен", но по-късно успява да се реализира като инженер, икономист, педагог и скулптор. През 1982 г. създава Davis Dyslexia Center, който предлага подкрепа на хора с дислексия от различни възрасти и днес има разклонения в редица страни.
Дейвис обобщава проявленията на дислексията в няколко основни групи, подчертавайки, че симптомите могат да варират не само от дете на дете, но и в рамките на един и същи ден или дори в рамките на часове. Едно дете с дислексия може да изглежда будно и с високо ниво на интелигентност, да се изразява уверено устно, но да среща огромни трудности в овладяването на четенето, правописа и писменото изразяване. Поради тези несъответствия, често бива възприемано като мързеливо, разсеяно, немарливо или с поведенчески проблеми, въпреки че реалността е съвсем различна. То може да е изключително креативно, с изразен талант в изкуствата, музиката, театъра, дизайна, технологиите или спорта, но същевременно да изпитва дълбоко усещане за неуспех и да се бори с ниско самочувствие.
Тези деца често прилагат собствени стратегии, за да прикрият трудностите си, като се възползват от въображението и изобретателността си. Могат да бъдат мечтатели, разсеяни и да нямат ясно усещане за време. Някои от тях учат по-успешно, когато взаимодействат с предмети или прилагат знанията си в практически ситуации, вместо да разчитат единствено на абстрактно или писмено представяне.
Дислексията често се свързва със зрителни и правописни затруднения. Децата могат да се оплакват от физически неразположения, когато четат – като главоболие или световъртеж. Възможно е да виждат буквите като движещи се, да пропускат или разместват символи, да четат трудно и да препрочитат многократно, защото не успяват да разберат съдържанието. Почеркът им може да бъде нечетлив, а правописът хаотичен и фонетичен. Често изглеждат така, сякаш имат проблеми със зрението, въпреки че медицински прегледи не откриват нарушения.
От страна на слуховото възприятие и езиковото изразяване, се наблюдава свръхчувствителност. Такива деца долавят звуци, които другите игнорират, и се разсейват лесно от странични шумове. Говорът им може да бъде накъсан, с недовършени изречения, затрудняват се при произнасяне на многосрични думи и често объркват срички, думи или цели фрази, особено под напрежение.
Моторните умения при малчугани с дислексия също могат да бъдат нарушени. Писането е предизвикателство, а начинът, по който държат химикала, може да е необичаен. Почеркът е неравен, движенията – несръчни, а при игри с топка или дейности, изискващи фина координация, се наблюдават трудности. Често не показват ясно изразена водеща ръка и могат да объркват посоки като ляво и дясно, горе и долу.
По отношение на математиката и разбирането на времеви структури, детето с дислексия често не може да разчете часовник, да се ориентира във времето или да планира дейности. При броене се налага да използва пръсти, макар и да умее да брои последователно. Решаването на словесни задачи е значително по-трудно от чисто аритметичните. Впечатление прави добрата дългосрочна памет за преживявания, лица и места, контрастираща със слабата памет за фактологична информация, която не е лично преживяна. Мисленето протича повече чрез визуални образи, отколкото чрез вътрешен речеви поток.
В личностен план, децата с дислексия често се намират в една от двете крайности. Те са или са изключително подредени и педантични, или напротив - неорганизирани и разпилени. В поведението си могат да бъдат шумни и шеговити, превръщайки се в клоуни на класа, или да се затворят в себе си и да останат незабележими. Отличават се с висока емоционална чувствителност, изразено чувство за справедливост и склонност към перфекционизъм. Някои от тях имат необичайно висок или пък нисък праг на болката. Развитието им може да се случва с различен темп - с изпреварване на определени етапи или със закъснение в области като пълзене, прохождане и проговаряне. Не е рядкост да страдат от чести ушни инфекции или алергии.
Дислексията не е равнозначна на липса на способности. Напротив! Тя разкрива особен тип мислене и възприятие, което просто изисква различен подход в образованието и разбирането от страна на възрастните.
Коментари (0)
Вашият коментар