В обществото темата за репродуктивните трудности все още се възприема предимно като „женски проблем". Медицината и статистиката обаче говорят ясно: в приблизително половината от случаите, при които двойката среща трудности със зачеването, причината се крие в мъжкия фактор. Въпреки това, темата остава обвита в мълчание, обикновено натоварена с неудобство, вина и дори срам. Всичко това оказва съществено влияние не само върху емоционалното състояние на мъжа, но и върху баланса в партньорските отношения.
Когато научи, че има репродуктивен проблем, често реакцията му е съпроводена с вътрешна криза. Идентичността му като партньор, мъж и бъдещ баща се разклаща. Темата за плодовитостта е силно свързана със социалната представа за мъжественост, а когато тя бъде поставена под въпрос, се появяват неувереност, отдръпване и понякога дори агресивност. Този емоционален натиск често остава неразговорен, дори в рамките на най-близките отношения. Нерядко мъжете избягват да говорят открито за диагнозата си и се изолират, оставяйки партньорката си да понесе тежестта на действията и решенията, свързани с лечението.
В същото време жената, независимо дали самата тя няма репродуктивен проблем, често усеща нуждата да бъде силната в двойката. Понякога поема ролята на организатор на прегледи, терапевтични процедури и административни детайли, свързани с лечението. Това пренарежда динамиката в отношенията. Партньорството преминава от съвместна интимност към режим на постоянна тревожност, в който и двамата се опитват да задържат посоката, но не винаги гребат в една и съща посока.
Емоционалната дистанция е една от най-честите последици. Мълчанието за болката, неудовлетворението и страха води до отчуждение, а сексът, вместо да бъде израз на близост, започва да се възприема като средство с цел. Във времето това може да превърне физическата близост в механичен акт, който носи повече напрежение, отколкото удоволствие. Особено когато се налага да бъде в строго определени дни, часове и условия. Чувството за провал започва да се настанява в ежедневието.
Много двойки, изправени пред подобно предизвикателство, преживяват и криза на комуникацията. Мъжът може да се отдръпне, а жената да натрупа негодувание от липсата на споделеност. Този дисбаланс лесно прераства в конфликт или в хладна дистанция, в която всеки изживява драмата си самостоятелно. А истината е, че справянето с мъжкия фактор при безплодието изисква не просто медицински подход, а психоемоционална подкрепа и откритост от двете страни.
Добрата новина е, че въпреки тишината около темата, има двойки, които успяват да преминат през нея, излизайки от изпитанието по-силни. Ключът е в изграждането на доверие, което позволява на всеки да бъде уязвим пред другия. Вместо да се крият чувствата зад ирония или безразличие, те трябва да бъдат казани на глас. Понякога е необходима помощта на терапевт или консултант, който да улесни този процес. Друг път е достатъчно просто слушане, без осъждане, и жестове на подкрепа, които показват: „Това е наш проблем, не твой или мой."
Мъжкият фактор при безплодието не трябва да се възприема като табу. Той не прави един мъж по-малко достоен, а двойката – по-малко способна да се обича. Да говорим за това открито означава не просто да търсим решение, а да върнем на отношенията усещането за партньорство, където трудностите не се делят, а се преживяват заедно.
Коментари (0)
Вашият коментар