Много родители се тревожат, че ако детето им е твърде привързано към тях, това ще попречи на способността му да се отдели и да поеме по собствен път. В действителност обаче, психологическите изследвания показват обратното. Когато малкото изгради здрава емоционална връзка с близкия възрастен, то развива вътрешно усещане за сигурност, което му позволява по-късно да се отделя с по-малко тревожност и с по-голяма увереност.
Привързаността не означава зависимост в негативния смисъл. Тя е основата, върху която малчуганът гради способността си да се справя с нови предизвикателства, да поема рискове и да се адаптира в непозната среда. Децата, които са били често гушкани, изслушвани, подкрепяни и приети без условия, имат по-голям шанс да развият стабилна самооценка. Те знаят, че ако нещо не се получи, винаги могат да се върнат там, където са обичани без осъждане. Именно това знание ги прави по-смели и отворени към света.
Възрастта, в която започват да се отделят, е различна, но емоционалната готовност се формира много по-рано, още през първите месеци от живота. Честото присъствие на родителя, отговарянето на плача, нежният тон и постоянството създават у бебето усещане, че светът е безопасен. По-късно това усещане се превръща в основа за доверие в другите и в способност за изграждане на връзки извън семейството.
Когато дойде моментът за детска градина, училище или самостоятелна дейност, именно мъниците с дълбока връзка с родителя по-често демонстрират спокойствие и самоувереност. Те имат емоционален „резервоар", от който могат да черпят сили в моменти на напрежение. Това не означава, че раздялата ще бъде напълно безболезнена, но адаптацията обикновено е по-лека и по-бърза.
Не е случайно, че много психолози подчертават значението на така наречената „сигурна база" – човекът, към когото детето се обръща при нужда. Когато тази база е стабилна, когато малкото усеща, че е прието, независимо от поведението си, когато плачът му не се пренебрегва, а чувствата му се валидират, тогава се създава почвата за здравословно отделяне в бъдеще.
Грешка е да се смята, че дистанцията в ранна възраст калява. Точно обратното е. Емоционалната близост не разглезва, а изгражда. Връзката с родителя е като корен, от който детето израства и се извисява. Колкото по-дълбок и стабилен е той, толкова по-свободно ще може да се развива и да се изправя пред предизвикателствата на живота.
В крайна сметка, привързаността не е слабост, а основа за сила. Децата, които са били гледани с нежност, които са имали възможност да бъдат уязвими, но са срещали приемане, са тези, които по-късно стъпват уверено в света. Те могат да се отделят, защото знаят, че има къде да се върнат.
СНИМКА: Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар