Когато стане дума за интимност, обикновено се говори за женските страхове и притеснения – как изглежда тялото им, ще могат ли да се отпуснат, ще бъдат ли достатъчно желани. Но често забравяме, че и мъжете влизат в спалнята със свои собствени комплекси. Те рядко ги споделят, защото „силният пол" не е свикнал да показва уязвимост. Това обаче не означава, че такива страхове не съществуват. Напротив. Понякога те влияят толкова силно на поведението им, че могат да променят изцяло начина, по който двамата партньори преживяват секса.
Първият и може би най-разпространен мъжки комплекс е свързан с размера. От тийнейджърските години до зрелостта мъжете чуват шеги, сравнения и митове, които превръщат този въпрос в основен белег за мъжественост. Дори когато няма никаква реална причина за притеснение, в съзнанието на много мъже остава постоянният въпрос: „Достатъчно надарен ли съм?". Това съмнение може да ги направи по-затворени, напрегнати или, обратно – да ги накара да демонстрират прекомерна самоувереност. В действителност обаче повечето жени не определят сексуалното удоволствие чрез сантиметри. Вниманието, нежността и умението да се свързваш с партньорката си имат далеч по-голямо значение. Когато жената открито показва, че се чувства удовлетворена, този комплекс постепенно губи силата си.
Вторият голям страх е свързан с продължителността на акта. Много мъже вярват, че тяхната стойност като любовници се измерва с това колко дълго издържат, преди да свършат. Тревогата дали няма да е „прекалено бързо" често създава напрежение още преди сексът да е започнал. Парадоксът е, че именно това напрежение ускорява еякулацията и затвърждава страха. В резултат някои мъже започват да избягват интимни ситуации, за да не изпитат отново разочарование. Истината е, че никой не държи хронометър по време на секс, а удоволствието рядко зависи от минутите. Прелюдията, докосванията, игрите преди самия акт – всичко това има много по-голямо значение за жената. Когато тя насочи вниманието към тези моменти и ги направи приоритет, напрежението около „издръжливостта" от само себе си започва да намалява.
Третият комплекс е свързан с представянето като „любовник". Мъжете се притесняват дали са достатъчно добри, дали умеят да доставят удоволствие и дали партньорката им е наистина доволна. Натискът да бъдат винаги страстни и изобретателни е огромен и често идва от нереалистични представи, наложени от филми, реклами и културни клишета. В главата на мъжа непрекъснато стои сравнението с предишни партньори или с измислени образи. Това създава напрежение и отнема от спонтанността на преживяването. А истината е проста – интимността не е изпит или театрална сцена, а процес, който двама души изграждат заедно. Когато жената споделя какво харесва, без критика и осъждане, мъжът се чувства по-уверен и отпуска напрежението да бъде „перфектен".
В крайна сметка, комплексите на мъжете в секса не са по-малко значими от женските. Просто често остават скрити зад маска на увереност или мълчание. Размерът, продължителността и представянето са трите теми, които най-силно ги тревожат, но именно чрез подкрепа и разбиране тези страхове могат да бъдат преодолени. Когато партньорите изградят доверие и умеят да говорят открито, комплексите губят силата си, а на тяхно място идва истинската близост. И точно това е най-силният афродизиак – усещането, че си обичан и приет такъв, какъвто си.
Коментари (0)
Вашият коментар