С настъпването на есента и първия учебен ден темата за детското здраве и честите инфекции неизбежно става актуална. Родителите отдавна са свикнали, че с тръгването на училище или детска градина започва и сезонът на хремите, кашлиците и отсъствията. Причината е ясна – децата прекарват дълго време в затворени помещения с много връстници, където вирусите се разпространяват лесно. В тези условия тялото е подложено на чести срещи с различни патогени, а имунната система трябва да реагира бързо. Точно тогава идва логичният въпрос: има ли смисъл от прием на имуностимуланти и наистина ли те могат да намалят риска от боледуване?
Под термина „имуностимуланти" попадат най-различни вещества – витамини, минерали, пробиотици и билкови екстракти. Те се предлагат в аптеките и магазините под формата на таблетки, сиропи, прахчета и капсули, а рекламите често обещават по-силна защита срещу вирусите. Научните доказателства обаче са различни за всяка отделна група продукти.
Един от най-обсъжданите нутриенти е витамин D. Той играе ключова роля за имунната система, като подпомага активирането на Т-клетките и синтеза на антимикробни пептиди. Според голям метаанализ, публикуван в British Medical Journal през 2017 г., редовният прием на витамин D намалява риска от остри респираторни инфекции с около 12%, но най-голяма полза се наблюдава при хората с изходен дефицит. Това е особено важно за деца в страни с по-малко слънчево греене или при такива, които прекарват по-голямата част от деня на закрито. В България изследвания показват, че недостиг на витамин D се среща при голям процент от децата и тийнейджърите, особено през зимните месеци. Това означава, че за тях суплементацията може да е не просто полезна, а необходима.
Витамин C също традиционно се смята за „класически имуностимулант". Систематичен преглед на Cochrane от 2013 г., включващ над 11 000 участници, показва, че рутинният прием на витамин C не намалява значимо честотата на настинки в общата популация, но съкращава продължителността им средно с около 8% при възрастни и 14% при деца. При хора, подложени на тежки физически натоварвания, като спортисти и войници, витаминът действително намалява риска от инфекция. За училищната възраст обаче ползата е ограничена и не оправдава очакванията за „чудодейна защита".
Цинкът е друг микроелемент с важно значение за имунната функция. Изследвания в развиващи се страни показват, че редовното даване на цинк намалява риска от пневмония и други тежки инфекции при деца, които често страдат от недохранване. В страни като България, където храненето обикновено осигурява достатъчни количества, ползата е по-малко очевидна. Въпреки това някои рандомизирани проучвания доказват, че приемът на цинк в първите 24 часа след поява на симптоми на настинка може да скъси продължителността й с около един ден. Метаанализ от 2021 г. обаче предупреждава, че високите дози за дълго време могат да доведат до дефицит на мед и стомашно-чревни проблеми.
Пробиотиците привличат внимание през последното десетилетие благодарение на връзката между чревната микробиота и имунната система. Систематичен преглед на Cochrane от 2015 г., включващ над 3700 деца, показва, че редовният прием на определени пробиотични щамове може да намали броя на респираторните инфекции и отсъствията от училище. Конкретно Lactobacillus rhamnosus GG и Bifidobacterium animalis са сред най-добре проучените. Ефектът е умерен, но статистически значим, което ги прави една от малкото групи добавки с реален потенциал в детска възраст. Важно е обаче да се подчертае, че ползата е щам-специфична – продукт с различни бактерии няма непременно същото действие.
Що се отнася до билковите препарати, ехинацеята е най-изследваната. Кокранов обзор от 2014 г. заключава, че резултатите са противоречиви – някои изследвания показват намаляване на риска от настинка, други не откриват никакъв ефект. Проблемът е, че продуктите с ехинацея са много различни по състав и концентрация, което прави данните трудно сравними. Elderberry (бъзак) също набира популярност, особено под формата на сиропи за деца. Няколко малки проучвания предполагат, че може да облекчи симптомите на грипоподобни заболявания, но липсват големи независими изследвания, които да потвърдят ефективността му.
Ако погледнем общата картина, най-убедителните доказателства има за корекция на витамин D дефицит и за употребата на определени пробиотични щамове. Цинкът може да има място в краткосрочното лечение на настинка, а витамин C и билковите продукти остават с по-ограничен и несигурен ефект. Най-важното е, че нито един имуностимулант не може да замести доказаните методи за превенция – ваксинацията срещу грип и COVID-19, добрия сън, балансираното хранене, физическата активност, миенето на ръце и проветряването на класните стаи.
Интересен факт е, че според данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, едно дете в училищна възраст може да преболедува между 6 и 8 пъти годишно от респираторни инфекции, като повечето са леки и самоограничаващи се. Този висок брой е част от нормалното „трениране" на имунната система и не е непременно знак за слаб имунитет. В този контекст родителите трябва да бъдат внимателни, когато се изкушат да дават добавки „за всеки случай". По-важно е да се следи детето да се храни разнообразно, да има достатъчно сън и да прекарва време на открито.
Заключението е ясно: имуностимулантите могат да имат своето място в началото на учебната година, но само ако се използват разумно и с реалистични очаквания. Ако има данни за дефицит на витамин D, неговата корекция е важна и доказано полезна. При често боледуващи деца пробиотици с проучени щамове могат да намалят броя на инфекциите. Цинкът може да помогне при вече започнало заболяване, но не бива да се използва профилактично дългосрочно. Витамин C и билковите екстракти могат да се приемат, но ефектът им е ограничен и несигурен. И най-вече – преди да се започне каквато и да е суплементация, е добре да се консултирате с педиатър, защото индивидуалният подход винаги е по-сигурен от сляпото следване на реклами и модни тенденции.
Коментари (0)
Вашият коментар