Навикът да се гризат ноктите се среща при приблизително половината от всички деца и юноши. Това представлява вреден, неврогенен модел на поведение, който от на пръв поглед безобиден жест може да се развие до психично състояние, известно като онихофагия.
Началото често е внезапно – в моменти на тревожност, вътрешно напрежение или неудовлетвореност. Тези емоции обикновено отразяват конфликти между личността и заобикалящата я среда. Ако не бъде овладяно, поведението постепенно се превръща в постоянен навик.
При около половината от децата проблемът изчезва спонтанно, но в останалите случаи е необходима консултация със специалист. Обикновено гризането на нокти започва след третата-четвъртата година, засилва се около шестата, стабилизира се между седмата и десетата година и може отново да се изостри през пубертета. До десетгодишна възраст няма разлика между половете, но след това навикът е по-често срещан при момчетата.
Това действие най-често е израз на тревожност и се засилва при стрес и емоционално напрежение. Обикновено процесът преминава през няколко характерни фази: първо ръцете се приближават до устата и се задържат там за кратко; след това пръстите бързо докосват предните зъби; следват серия от бързи хапания, при които ноктите се стискат между зъбите; накрая пръстът се изважда, за да бъде огледан или опипан с друг.
Най-честите фактори, водещи до гризане на нокти, са:
• търсене на внимание от околните
• подражание на близък човек, който има същия навик
• вътрешно напрежение и стрес
• скука или липса на занимания
• желание за самонаказание, често резултат от строго възпитание и чувство за вина
• възможен дефицит на силиций в организма
Коригирането на хранителния режим може да помогне – храни, богати на силиций, са камбите, зелените маслини, пълнозърнестите продукти, зелените зеленчуци, соята и кафявият ориз.
Онихофагията често е продължение на смученето на палеца, което обикновено приключва около третата година. В по-късна възраст този навик често се заменя с хапане на устни, дъвчене на химикалки, въртене на кичури коса и други подобни действия. При възрастните социално приемливи заместители са дъвченето на дъвка и пушенето.
Децата, които системно гризат ноктите си, са застрашени от изкривяване на захапката и неправилно разположение на предните зъби. Ако ноктите са замърсени, съществува риск от пренасяне на бактерии и гъбички в устната кухина. Добрата новина е, че растежът на ноктите не се нарушава – напротив, дори се ускорява с около 20%.
Как да се справим с проблема
1. Не наказвайте детето. Принудата и критиката само засилват напрежението и затвърждават навика.
2. Мотивацията е ключова. Детето трябва само да осъзнае нуждата от промяна.
3. Показвайте обич и разбиране. Спокойната атмосфера у дома често е най-доброто „лечение".
4. Подкрепяйте инициативата на детето. Родителят трябва да помага и насърчава, а не да изисква.
5. Избягвайте горчиви лакове. Те обикновено предизвикват допълнителен стрес, макар че омекотяването на ноктите със зехтин може да помогне.
6. Превръзки или ръкавици се използват само при съгласието и активното участие на детето.
7. Подрязвайте редовно ноктите. Добре оформените нокти са по-малко изкушаващи за гризане.
8. Позволете избор. При момичетата посещението на салон за маникюр често има стимулиращ ефект.
9. Определете „време за гризане". Това намалява вината и постепенно превръща навика в контролирано действие, което детето само ще се стреми да прекрати.
10. Потърсете психолог. Професионалната помощ често е решаваща.
11. Ангажирайте ръцете. Музикален инструмент, рисуване или занаят могат да отклонят вниманието.
12. Създайте уютна семейна атмосфера. Тя е мощен съюзник в преодоляването на навика.
13. В тежки случаи може да се приложи специална зъбна шина за ограничен период.
Лечението трябва да бъде насочено към причините за стреса. Наказанията, подигравките и заплахите са безполезни и често водят до по-дълбоки психологически проблеми.
Коментари (0)
Вашият коментар