Стари обичаи за Игнажден на 20 декември

На 20 декември българите отбелязват Игнажден – празник, с който символично започва новата година и коледният цикъл в народния календар. Денят е наситен с вярвания, гадания и ритуали, насочени към здраве, берекет и късмет за дома. Макар днес да се чества по-тихо, старите обичаи за Игнажден разкриват богатството на народната ни култура и представите на предците ни за света.

Кой „полазва" къщата – кой носи късмета

Най-известният обичай на Игнажден е полазването. Според народното вярване първият човек, който влезе в дома на този ден – полазникът, определя каква ще бъде годината за семейството. Ако той е добър, работлив и заможен човек, очаква се годината да е здрава и плодородна. Ако е болнав или с „лоша орисия", това се приема като лош знак.

Затова в много краища на България стопаните предварително уговаряли „добър полазник" – често млад мъж или дете, което да прекрачи прага още рано сутринта. Влизайки, полазникът носи дърва или съчки, сяда край огнището и произнася благословии за плодородие: „Колкото искри в огъня, толкова здраве и берекет в къщата."

Каквото правиш на Игнажден, такова ще ти е през годината

Игнажден е ден, изпълнен със забрани и повели. Смята се, че каквото прави човек на този ден, така ще му върви през цялата година. Затова хората се стараели да са весели, работливи и щедри.

Не се дават заеми, за да „не излезе берекетът от къщата". Не се изнася нищо навън – нито огън, нито храна. Жените не перат и не чистят, за да не „изперат късмета". Вместо това се вършат леки, символични дейности – предене, кърпене или подреждане.

Игнажден е силен гадателски ден, особено за младите. В някои райони момите гадаели за женитба, като поставяли под възглавницата си различни предмети или слушали кой каква дума ще каже първият гост – вярвало се, че тя носи послание за бъдещето.

Стопаните наблюдавали и времето – ако денят е ясен и слънчев, очаква се плодородна година. Ако е мрачен и студен – трудна и „суха".

Трапезата на Игнажден – скромна, но символична

Тъй като празникът попада в Коледните пости, трапезата е постна, но богата на символи. Приготвят се варено жито, боб, ошав, пита или кравай. В някои краища се меси специална „полазна пита", от която първо се отчупва за огнището и дома.

Огънят има особено значение – той трябва да гори ярко, за да „гори" и късметът през годината.

Игнажден днес – традиция и памет

Днес малцина спазват всички обичаи на Игнажден, но празникът остава жив като начало на коледното очакване. В много семейства все още се внимава кой ще прекрачи първи прага, а пожеланията за здраве и берекет се предават от поколение на поколение.

Игнажден ни напомня за връзката между човека, дома и природата – и за вярата, че доброто начало е ключът към добра година. В свят на бързи промени старите обичаи остават тих ориентир към корените ни и смисъла на празника.