Системата на детските ясли в София е изправена пред сериозен риск – ако медицинските сестри, които в момента са на възраст над 70 години, прекратят работа, това би довело до закриването на 124 яслени групи. Подобен сценарий би ограничил достъпа до грижа за най-малките деца в столицата и ясно показва, че проблемът не е временен, а резултат от дългогодишни структурни дефицити, които не могат да бъдат решени с частични и краткосрочни мерки.
В отговор на тази ситуация Столична община подготвя промени в нормативната уредба, свързани с организацията на детските ясли. Те са част от дългосрочната стратегия „София – град на децата: Първите 7", представена в началото на годината от кмета Васил Терзиев. Целта е да се гарантира устойчив модел за грижа и развитие на децата в най-ранна възраст.
По данни на общината в момента в яслените групи в София работят над 600 медицински сестри, като повече от половината от тях са над 60-годишни. Съществуващите нормативни изисквания предвиждат във всяка яслена група да има поне една медицинска сестра, което на практика води до недостиг от минимум 250 специалисти. В резултат яслени групи се закриват, независимо че има изградена база и направени значителни инвестиции в инфраструктура. Това заяви заместник-кметът по образование, спорт и младежки дейности Десислава Желязкова, която встъпва в длъжност на 2 февруари, цитирана от БГНЕС.
Паралелно с кадровия недостиг, анкета на Столична община сред родители очертава и друг ключов проблем – очакванията за характера на грижата в яслите. Родителите посочват, че медицинската грижа следва да има подпомагаща роля, насочена към превенция и безопасност, докато водещ фокус трябва да бъде развитието на детето.
Именно затова стратегията „София – град на децата: Първите 7" предвижда яслите да бъдат включени в системата на предучилищното образование към Министерството на образованието и науката, вместо да останат под управлението на Министерството на здравеопазването, както е в момента. Според общината този подход е в синхрон с практиките в повечето държави от Европейския съюз.
„Стремим се яслите да станат част от образователната система, както е в повечето европейски страни. Това ще позволи да отпадне остарялото изискване за задължително присъствие на медицинска сестра във всяка група и ще даде възможност специалистите да бъдат разпределяни по-гъвкаво", обяснява Желязкова.
В европейския контекст грижата за деца от 0 до 3 години не се основава на медицински модел. Политиките за ранно детско развитие поставят акцент върху социално-емоционалното развитие, ученето чрез игра и взаимодействието, което предполага различен профил и подготовка на кадрите, работещи с тази възрастова група.
Столична община вече е изпращала конкретни предложения за законодателни промени до Министерството на образованието и науката, Националното сдружение на общините и Народното събрание и настоява те да бъдат разгледани спешно. Според местната власт сегашният модел създава сериозен риск за функционирането на системата.
Наред с това общината планира оптимизация на наличния персонал, така че медицинските сестри да бъдат насочени там, където тяхната експертиза е най-необходима – в училищните медицински кабинети и детските градини. За по-възрастните специалисти ще бъде осигурена възможност сами да изберат дали и по какъв начин да продължат професионалната си реализация.
Всички тези мерки са част от поетапното изпълнение на стратегията „София – град на децата: Първите 7", чиято цел е до края на 2027 г. всяко дете в столицата да има достъп до място, качествена грижа и подкрепа, съобразени с избора на семейството. Недостигът на кадри в детските ясли обаче не е проблем само на София – случващото се в столицата е ясен сигнал за предизвикателствата, пред които ще се изправи цялата страна, ако моделът не бъде реформиран навреме.
Коментари (0)
Вашият коментар