Предложенията на Столичната община за промени в приема в детските градини предизвикаха сериозно напрежение сред семействата с малки деца. Идеите все още не са приети и предстои обществено обсъждане, но дебатът вече е в разгара си – как трябва да изглежда грижата за най-малките и справедлива ли е сегашната система?
Най-силна реакция предизвика намерението да отпадне предимството за деца, посещавали самостоятелни детски ясли, при кандидатстване за общинска детска градина. Именно тази възможна промяна „взриви" родителските групи и раздели мненията – между онези, които настояват за равен старт за всички, и други, които виждат в нея риск за семействата, разчитали на яслата като естествен преход към градина.
В края на миналата година общината проведе анкета, в която са участвали близо 4000 родители. Резултатите очертават неравномерна картина. Около две трети от децата са приети още на първо класиране. За всяко пето обаче процесът се оказва значително по-труден – те преминават между две и пет класирания. Четири процента продължават да кандидатстват и след това, а приблизително един процент стигат до над 20 опита.
Има райони, в които местата достигат за всички, но в други приемът се възприема като въпрос на късмет. Сред най-засегнатите квартали са „Кръстова вада", „Бояна", „Драгалевци", „Витоша" и „Студентски град", където между 27% и 32% от децата остават извън системата.
Любопитен резултат от проучването е, че ако финансите не са решаващ фактор, 56% от родителите биха предпочели общинска детска градина, а 37% – частна. Анализът показва, че предпочитанието не зависи толкова от доходите, колкото от личния опит при кандидатстването. Родители, чиито деца са приети на по-късен етап или изобщо не са класирани, по-често заявяват, че биха избрали частна или домашна форма на грижа.
Като ключово предизвикателство родителите открояват кадровата обезпеченост. Според тях е необходимо подмладяване на състава с добре подготвени и мотивирани специалисти. Често се предлага увеличаване на броя на служителите и въвеждане на психотестове за работещите в системата.
Мнозина смятат, че в яслените групи медицинските сестри трябва да бъдат заменени от педагози. Посочва се и друг съществен проблем – ниското заплащане в сектора, което изисква по-сериозни инвестиции.
Сред коментарите се открояват и забележки към ежедневния режим. Родителите отбелязват, че през студените месеци децата рядко се извеждат навън. Критики има и към следобедната почивка – настоява се принудителното лежане в леглото да отпадне, както и да бъде ограничено времето пред екрани.
Комуникацията също е във фокуса – семействата очакват редовна обратна връзка, ежедневна информация за случилото се през деня и по-тясно взаимодействие с екипите в групите.
Качеството на храненето е друг чувствителен въпрос. Родители сигнализират за липса на разнообразие и прекомерно присъствие на въглехидратни продукти. Дават се примери, че в първа яслена група се предлагат какаови топчета и козунак за закуска. Препоръката е менюто да се подобри и да се работи за изграждане на здравословни навици.
В администрацията са получени множество сигнали за храненето, а на някои детски заведения са издадени актове и предписания от Регионалната здравна инспекция за нарушения.
Като решение се обсъжда централизиране на готвенето на районно ниво чрез една или няколко кухни-майки. Първата подобна структура се очаква да заработи до края на годината в район „Слатина". Общината ще обнови и оборудва помещенията, а детските градини ще осигуряват средства за персонал и продукти.
Коментари (0)
Вашият коментар