Когато говорим за възпитание, много родители се стремят да вдъхновят децата си с примери за успех. Показваме им известни личности, спортисти, учени, артисти. Разказваме им за хора, които са постигнали нещо голямо, за да им покажем, че мечтите са възможни. Но в желанието си да ги мотивираме понякога пропускаме нещо много по-важно. Всъщност има само трима души, с които едно дете наистина трябва да се научи да се гордее. Това са самото то и неговите родители.
Това не означава, че другите примери не са важни. Но психологически най-силното влияние върху самочувствието на детето идва от връзката между тези две фигури.
Една от най-важните задачи на родителството е да помогнем на детето да се научи да се гордее със себе си. Не със своите оценки, не с медалите, не с похвалите на учителите, а със самия факт, че се старае, че се развива и че не се отказва.
Когато детето расте в среда, в която постоянно се сравнява с други – „виж колко е добър той", „защо не си като нея", „другите деца се справят по-добре" – то постепенно започва да свързва стойността си с чуждите постижения. Тогава самочувствието му става крехко. То започва да вярва, че е достатъчно добро само ако е по-добро от някого.
Психолозите подчертават, че истинската увереност се изгражда по различен начин. Тя се появява, когато мъникът започне да вижда собствения си напредък. Когато разбере, че вчера не е можело нещо, а днес вече може. Когато усети, че усилията му имат значение.
Затова вместо да питаме „Защо не си първи?", понякога е много по-ценно да кажем:
„Видях колко се постара. Гордея се с това." Тези думи учат детето да се гордее със себе си не заради резултата, а заради процеса.
Вторият човек, с когото детето трябва да се гордее, е неговият родител. Не защото родителят е съвършен, а защото е човекът, който му показва как изглеждат ценностите в реалния живот.
Децата не се учат толкова от нашите думи, колкото от нашето поведение. Те наблюдават как реагираме на трудностите, как се отнасяме към другите хора, как говорим за себе си и за света.
Ако един родител показва уважение, честност, трудолюбие и емпатия, детето постепенно започва да възприема тези качества като естествени. И в един момент идва моментът, в който то казва с гордост:
„Това е моята майка."
или
„Това е моят баща."
Тази гордост е изключително важна. Тя създава усещане за принадлежност и сигурност. Детето знае, че идва от място, което има стойност.
Когато то се гордее със себе си и със своите родители, между тях се изгражда много по-дълбока връзка. Това не е връзка, основана на страх или на задължение, а на уважение и доверие.
Такова дете по-рядко търси външно одобрение на всяка цена. То не се стреми постоянно да доказва нещо на света, защото вече има вътрешна опора.
От друга страна, когато родителят усеща, че детето му се гордее с него, той също става по-внимателен към собственото си поведение. Осъзнава, че е пример, който някой малък човек следва.
В обществото често се говори за успех, амбиция и конкуренция. Но психологическите изследвания показват, че хората, които имат стабилно самочувствие и здрави семейни връзки, се справят по-добре и в професионален, и в личен план.
Те не се страхуват толкова от грешките, защото знаят, че стойността им не зависи само от резултатите.
И точно тук се крие силата на простата идея, че има само трима души, с които детето трябва да се гордее – самото себе си и своите родители.
Всички останали примери могат да бъдат вдъхновение. Но истинската основа на увереността се изгражда у дома.
И когато едно дете порасне с усещането, че може да се гордее със себе си и с хората, които са го отгледали, то носи със себе си нещо много по-ценно от всяка награда – вътрешна увереност, която не зависи от чуждото мнение.
Коментари (0)
Вашият коментар